Беше Бъдни вечер. Бяхме се уговорили да си поговорим в предишен ден, но не се получи. Така че разговорът ми с Дочка Ученова, която изографисва икони, използвайки стара техника отпреди седем века, направи празника ми още по-светъл и приятен. Обсъдихме не само изложбата й в Ню Йорк и как е започнала да се занимава с това, но и че не трябва никога да губим вярата си, че трябва да бъдем по-добри и така ще се чувстваме в хармония със себе си. Самата Дочка започва да се занимава с иконография през 2005 г., след като синът й заминава за Ирак с части на американската армия. Тя пристига в Ню Йорк през януари 2001 г. Два месеца след нея идва и синът й, който се записал за година и половина в американско средно училище, а след това завършил полувисше образование с инженерна специалност. После заминал на фронта в Ирак. „Можете да си представите какво съм преживяла като майка. Аз и сега не мога да го опиша", казва Дочка. Беше ми много притеснено и се страхувах да не загубя детето си. Всеки ден си запалвах свещичка и се молих, молих Дядо Боже да ми го върне жив и здрав. Тогава се записах на курс по иконография и бях решила да направя две икони – за сина ми и за племенницата ми, която също ми е като дъщеря. За мен
това беше форма на молитва
Това ми беше упованието", разказва още сънародничката ни. Синът на Дочка остава в Ирак 15 месеца, връща се жив и здрав и се установява в Америка, като в момента живее в Калифорния. Дочка обаче продължава да рисува икони за други роднини и приятели, а понякога дори получава поръчки за продажба. 57-годишната българка се научила на иконографския занаят в школата на Владислав Андреев, който давал уроци в градчето Принстън, Ню Джърси. Той обучавал учениците си на техниката, използвана от Андрей Рубльов, руски иконограф, живял през XIV век. Рубльов бил известен майстор от Московската школа, канонизиран след смъртта си като светец. Точно такива икони, направени с естествени материали и по автентична технология, Дочка показа в галерия „Джейдайт” (“Jadite Galleries”) в Ню Йорк, собственост на Каталина Петрова и Роланд Заинц. Изложбата се състоя от 5 до 21 декември. Освен българските и американските гости на събитието присъства и отец Петър от църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Ню Йорк. Дочка е представила напълно завършени, както и някои незавършени икони, в различни размери. Най-голямата от тях е висока близо метър. Експозицията е породила идеи за още нови проекти, свързани със свещени картини и калиграфия. "Имам идея в бъдеще евентуално да представя икони с определени събития от Библията, като Възкресение Христово (Великден) например, или да покажа известни на българите молитви, изписани калиграфски. Засега съм изписала само молитвата “Отче наш”, обяснява сънародничката ни.
Дочка следва 22 стъпки при изработката на иконите. Казва, че не пести материали и усилия. "Обичам иконите да са богати, с много злато и да са направени от сърце, защото те винаги са наречени за някого и защото ще живеят много след нас”, споделя тя. Първо се избира дъската, която трябва да се грундирана. После на местата, където ще има злато, се полага глина. Повърхността под златния слой, който обикновено се забелязва по ореола на светците или във фона на иконата, трябва да е съвсем гладка (като повърхността на огледало). „За обработката й се използват различни видове шкурки, понякога фини почти толкова, колкото тези за колите”, пояснява Дочка. След златото се поставя първият слой от пигменти. Той се нанася по цялата дъска. Пигментите, които се използват, са стрити на прах минерали. Следва нанасяне на няколко слоя пигменти, но това, оказва се, не е лесна работа. „Когато се прави една икона, от нея трябва да идва светлина. Тя не е само напластяване на слоеве, те трябва да са ефирни и прозрачни, така че да се чувства тази светлина”, разкрива Дочка. Тя споменава, че образите не трябва да са реални, а мистични и благи. Най-интересното, е че
за иконите е характерна обратната перспектива
– колкото по-далеч е образът, толкова той е по-голям. Освен това на нас обикновено ни се струва, че ние гледаме иконата, но всъщност иконата е така направена, че светците и божиите образи гледат нас. При цветовете има стриктни канони – например Майка Богородица е изобразена винаги в кафяво-червен плащ и той трябва да се оприличи на вълна, а не на коприна. При някои светци плащът може да наподобява коприна, но самият цвят се постига по друг начин. За изографисването на иконата се използва яйчена емулсия (жълтък от яйце, разбъркан с бяло вино). Емулсията се смесва с пигментите и се разрежда с различно количество вода в зависимост от това дали ще се нанася като воал върху повърхността, или ще се използва за светлосенките. „Нас ни учеха, че когато изографисваме иконите, трябва да постим, а после, преди да започнем да изографисваме една икона, трябва да се помолим. След завършването на иконата традицията е иконографът да я освети. Аз спазвам всичко това”, казва Дочка.
Силната вяра на нашата сънародничка идва от двете й баби. Родом от Стрелча, Средна гора, тя от малка е закърмена да бъде дълбоко свързана с религията и земята. Макар и да е израснала в Пловдив, Дочка не загубва връзката с родния край и пази хубави спомени оттам. И двете ми баби бяха много вярващи, много добри, честни и трудолюбиви и аз посветих изложбата на тях, допълва Дочка. – Даже си спомням, че едната ми баба ме кръсти тайно от родителите ми, защото по комунистическо време църковните обичаи не бяха поощрявани и тя не искаше да навреди на майка ми и баща ми.“ „Вкъщи е като малка църква. Това е моят храм. Най-голямата ми икона е може би най-сложната, която съм рисувала. Тя не е завършена още. В нея е образът на Исус Христос в средата с апостолите около него. От моите учители знам, че най-трудно се описва Христос, не графически, но защото не сме стигнали това съвършенство. Аз затова съм я оставила засега и ще я продължа, когато се чувствам готова за това”, разкрива Дочка. Тя казва, че би приела предизвикателството да изрисува библейска сцена или образ в църква, макар там техниката да е съвсем друга.
