Фондация „Уилям Мередит" обяви първия носител на създадената наскоро награда за преводна литературна работа, която ще носи името на поета Валентин Кръстев. Наградата за 2019 г. се дава на Барбара Голдбърг за книгата й „Трансформация". В нея авторката е превела на английски произведения на израелски поети, писали за любовта и войната, а също е поместила и анализи за изкуството да се превеждат художествени текстове.
Фондацията е създадена през 2007 г. в малко градче в щата Кътектикът с цел да напомня за делото на този поет, но и да организира литературни четения, изложби и други събития за млади и талантливи творци, а също и да спонсорира програми. Тъй като патронът на фондацията Уилям Мередит е познавал нашия сънародник Валентин Кръстев и е бил дълбоко свързан с Родината ни, в мисията й е записано, че тя ще „насърчава международни програми за обмен на творци, особено с Република България, където господин Мередит е станал гражданин с президентски указ за работата си в областта на културата".
Уилям Мередит е роден през 1914 г. и е починал през 2007 г. Започва кариерата си във вестник „Ню Йорк таймс". Служи на фронта във Втората световна война, а след завръщането си в Америка се отдава на поезията и на преподавателската работа (бил е лектор в университета „Принстън", университета на Хаваи и в Кънектикът колидж). През 1988 г., преживял инсулт, Мередит е отличен с награда „Пулицър" за поезия. Бил е също лауреат и консултант по поезия към Библиотеката на Конгреса в САЩ.
Валентин Кръстев е роден през 1949 г. в Пазарджик. Бил е предимно преводач от и на американска литература, но има преводи и на руски. Превежда на български някои от най-изтъкнатите американски автори, сред които Роджър Зелазни, Робърт Хайнлайн, Дан Симънс, Робин Кук, Йосиф Бродски („По-малко от единица“, Ъруин Шоу (есета на „Луси Краун“). Кръстев е работил в отдел „Международни връзки“ на агенция „София прес“, референт с английски език, отговарящ за Унгария, Чехословакия, Българската секция на Международния ПЕН център, Международния съвет за детско-юношески книги и отдел „Международни връзки“ на Съюза на българските писатели. Участва в организирането и провеждането на международните писателски срещи на Съюза на българските писатели. След демократичните промени работи и като адвокат. Свои стихове е печатал в „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, алманах „Поезия“, в. „Пулс“, в. „Народна младеж“, а също и в чуждестранни издания. Кръстев умира през юни 2016 г. в София след прекаран инфаркт.
Кръстев и Мередит се запознали през 1978 г., когато американецът посетил България по повод международна среща на писателите. Двамата станали приятели, разменяли си визити и осъществили значителни проекти, свързващи българската и американската култура. Например Кръстев превежда книгата на Мередит "Основания за поезия. Основание за критика“, а Мередит помага за превода на стиховете на 24 български поети и публикуването им в Америка в сборника „Поети от България” (1986 г.). Сборникът е редактиран от Мередит и съдържа 73 стихотворения. Преводите са направени от Джон Ъпдайк (носител на над 20 престижни награди), Ричард Уилбър (носител на „Пулицър“), Максайн Кюмин (поетеса лауреат на Конгресната библиотека) и самият Уилям Мередит. Книгата може и сега да се поръча от Amazon.com. Освен това по инициатива на Мередит през 1981 г. в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон се провежда голям рецитал на български поети (Г. Джагаров, Л. Левчев, Л. Еленков, В. Голев, Б. Божилов, Красин Химирски).
В началото на 90-те години, когато у нас започва клеветническа кампания срещу Вапцаров, Мередит намира за необходимо да изкаже публично подкрепата си за нашия поет и поръчва златен лик на революционера върху медальона, който носел. Известно е, че Мередит не се разделил с този медальон до смъртта си и е бил постоянно с него, а и също, че се е гордял много с международната награда „Никола Вапцаров", която получил през 1980 г.
Освен това Мередит заедно с дългогодишния си партньор Ричард Хартайс бил чест гост-преподавател в Американския университет в Благоевград, отсядал и в Рилския манастир. През 1996 г. с указ на президента двамата американци получават българско гражданство. Те са обявени и за почетни граждани. По спомени на свои приятели Мередит често казвал, че иска да бъде погребан в Рилския манастир. Хартайс успява да изпълни неговото желание през 2016 г., като носи част от праха на Мередит и тя е разпръсната над Светата обител. „Това е сърцето на българския духовен живот. Един много важен манастир", споделя тогава Хартайс пред БНТ 2. „Ние донесохме праха на Уилям, а свещеникът ги богослови и отслужи прекрасна церемония. Още едно кралско сърце е тук. Ритуалите са много важни, те ни показват колко сме свързани като хора”, допълни още той. Хартайс е основател и на фондацията „Уилям Мередит".
Покрай Кръстев Мередит и Хартайс се запознали с поета Любомир Левчев и помогнали негови творби да излязат на английски език. През 2013 г. Левчев става носител на голямата награда за поезия „Уилям Мередит". Година по-рано Кръстев също получава това отличие, което тогава се дава за първи път. По повод на сегашната награда на името на Валентин Кръстев Хартайс казва, че българинът е бил "отличен домакин" на много посетители, които идвали като част от програмата за обмен на културния център „Грифис". Чрез нея гостуващи писатели са били Андрю Орке и Анитра Торхауг. „Той беше верен син и баща и приятел, който може да те предизвика с идеалистични проекти, представени тук и в чужбина", пише още в описанието на наградата, поместено от изданието PR.com. Наградата ще бъде официално връчена на победителката на 6 февруари от посланика ни във Вашингтон Тихомир Стойчев. Интересното е, че в същия ден той ще връчи и наградата „Уилям Мередит" за 2018 г., която се присъжда на Том Крилин за книгата му „Осъществена любов", посветена на поезията на Мередит. Книгата съдържа рисунки на българския художник Стоимен Стоилов.
