Според проучване на Австрийския интеграционен фонд (АИФ) 22,3 процента от населението на Австрия е родено в чужбина, съобщава информационната агенция АПА. На 1 януари в страната са живели 2 038 000 души, родени в чужбина или с неавстрийско гражданство.
В сравнение с януари отпреди пет години делът на пребиваващото население с неавстрийско място на раждане се е увеличил с 2,7 процента. Най-голямата група от хора, които не са родени в Австрия, идва от Германия (265 100 души). Втората по големина група е родена в Босна и Херцеговина (178 900 души), следвана от Турция (165 300 души). В рамките на Австрия делът на населението с чуждестранно място на раждане е най-висок във федералната столица Виена - 40,2 процента, следвана от провинциите Форарлберг (23,2 процента), Залцбург (21,7 процента) и Тирол (20,9 процента). Най-нисък е делът в Бургенланд - 13,6 процента.
Миналата година около 195 000 души са имигрирали в Австрия (2022 година: 261 900). В същото време около 128 300 души са емигрирали в други държави (2022 година: 125 000). Германските граждани съставляват и най-голямата група имигранти през миналата година (19 800), следвани от хората от Румъния (19 300), Украйна (15 700) и Сирия (15 200).
През 2023 година равнището на безработица в Австрия е 6,4 процента, което е леко увеличение с 0,1 процентни пункта в сравнение с предходната година. Докато равнището на безработица сред австрийските граждани спада от 5,4 процента през 2022 година на 5,3 процента през 2023 година, равнището на безработица сред чужденците нараства от 9,1 процента през 2022 година на 9,6 процента през 2023 година.
Тази разлика е особено очевидна във Виена и Каринтия. Във Виена коефициентът на безработица за австрийците е 8,1 процента, а за чуждестранните граждани той е 15,1 процента. В Каринтия равнището на безработица за австрийците е 6,6 процента, а за чужденците е 8,8 процента. В Бургенланд е регистрирано най-ниското ниво на безработица сред чуждите граждани - 4,8 процента, следвано от Тирол с 5,2 процента.
Според данните на АИФ повече от една четвърт от учениците разговарят на език, различен от немския. През учебната 2022/23 година тази група представлява 27 процента, което е леко увеличение с един процентен пункт в сравнение с 2017/18 година. Съотношението се различава значително между отделните видове училища. Делът на децата с първи език, различен от немския, е най-висок във Виена - 51,7 процента, най-нисък е в Каринтия - 16,6 процента.
В друга област на миграцията - сектора на убежището – също се наблюдават промени: с намаляване броя на молбите за убежище през 2024 година с около 60 процента в сравнение с предходната година е намален и броят на федералните заведения за основни грижи за търсещите убежище. Докато през есента на 2022 година министерството на вътрешните работи все още е разполагало с 27 такива в Австрия, през последните дванадесет месеца броят им е намалял на единадесет, като в момента са заети половината от тях. През следващите седмици предстои да бъдат закрити още федерални центрове за основни грижи.
По данни на министерството на вътрешните работи в момента във федералните центрове за основни грижи се намират 1514 души. Към 1 октомври 2024 година около 27 300 лица, търсещи убежище, и лица, ползващи се със субсидиарна закрила, са включени в базисните социални помощи. За сравнение: На 1 октомври 2018 година базисна социална подкрепа са ползвали 40 300 лица, търсещи убежище, и лица, ползващи се със субсидиарна закрила. 52 процента от лицата, получаващи базисно социално подпомагане, са от Украйна. Втората по големина нация са сирийците с 24 процента. Сирийските граждани доминират и в статистиката за предоставяне на убежище. През тази година молби са подали близо 11 000 сирийци, което е над пет пъти повече от молбите от афганистанци, които са втората по големина група лица, търсещи убежище.
През последните месеци броят на подадените молби в Австрия е спаднал рязко. През септември спадът възлиза на 78 процента, което е най-високата стойност за 2024 година. От януари до септември включително са подадени 18 816 молби. Това е с 25 000 молби по-малко, отколкото през първите девет месеца на 2023 година, което съответства на спад от 57 процента.
Въпреки че тази година броят на търсещите убежище намалява, през последното десетилетие Австрия, подобно на Германия, е приела много по-голям брой бежанци в сравнение с други държави от ЕС. От 2015 година до днес закрила са получили около 215 000 души. През тази година са били удовлетворени 13 900 молби за убежище. Освен това в 6038 случая е предоставена субсидиарна закрила и са издадени 1076 разрешения за пребиваване по хуманитарни причини. Сирийците и иранците са с особено добри шансове да получат убежище, като процентът на признатите молби е над 70 процента.
