Шестдесет и една години след като бе избран, но в крайна сметка не бе допуснат да стане първият чернокож астронавт, Ед Дуайт най-накрая достигна космоса с ракета на Blue Origin – и постави друг рекорд.
В 10,37 ч. на 19 май космическата компания на Джеф Безос изстреля своята мисия NS-25 от Западен Тексас, отбелязвайки първия космически полет с екипаж на Blue Origin от 2022 г. насам, когато нейната ракета New Shepard беше приземена поради повреда по време на полет.
На борда бяха шестима членове на екипажа, включително Дуайт, пенсиониран капитан от военновъздушните сили на САЩ, който на 90 години сега става
най-възрастният човек, достигнал ръба на космоса.
През 1961 г. Дуайт е избран от президента Джон Ф. Кенеди да се обучава за астронавт в Школата за аерокосмически пилоти, но в крайна сметка не е избран за астронавтския корпус на НАСА.
След като през 1966 г. става самостоятелен, Дуайт прекарва десетилетие като предприемач, преди да се насочи към скулптурата, за да почете историята на чернокожите, съобщи Blue Origin на своя уебсайт. Дуайт е създал мащабни паметници на различни големи чернокожи личности, сред които Мартин Лутър Кинг младши, Фредерик Дъглас и Хариет Тъбман и има повече от 130 негови обществени произведения, инсталирани в музеи и обществени пространства в САЩ и Канада.
"Нямах намерение да бъда астронавт. Това беше последното нещо в списъка ми с желания", казва Дуайт в документалния филм на National Geographic от 2023 г. "Космическата надпревара". "Но след като получих това предизвикателство, всичко се промени", добави той.
Мястото на Дуайт е спонсорирано от Space for Humanity, организация с нестопанска цел, която се занимава с разширяване на достъпа до космоса.
Дуайт става най-възрастният човек, летял до ръба на космоса, като надминава рекорда, поставен от актьора Уилям Шатнър, който летя с друг полет на Blue Origin през октомври 2021 г.
Полетите на Blue Origin преминават
62-километровата височинна линия на Карман
– международно приетата граница на космоса.
Покойният Джон Глен, бивш астронавт и сенатор от Охайо, все още държи рекорда за най-възрастния човек, навлязъл в земната орбита. През 1998 г. Глен е изпратен в Космоса на 77-годишна възраст с помощта на космическата совалка "Дискавъри".
След приземяването на капсулата Дуайт излезе от нея, размаха юмрук във въздуха и каза: "Мислех си, че наистина нямам нужда от това в живота си, но сега имам нужда от това в живота си. В екстаз съм... Това беше преживяване, което промени живота ми. Всеки трябва да го направи".
Сред останалите членове на екипажа са рисковият капиталист Мейсън Ейнджъл, основателят на крафт пивоварна Силвен Широн, софтуерният инженер Кенет Хес, пенсионираната счетоводителка Карол Шалер и пилотът Гопи Тотакура.
През последните години космическият туризъм, до голяма степен ръководен от милиардери, сред които Безос, Илон Мъск и Ричард Брансън, бързо се разраства.
По-рано тази година беше счупен и друг световен рекорд – руският космонавт Олег Кононенко постави рекорд за най-много общо прекарани часове в орбита, съобщи „Ройтерс“.
В 11.30 ч и 8 сек московско време на 5 февруари 59-годишният командир от „Роскосмос“ подобри времето на пенсионирания си колегата Генадий Падалка, който между 1998 и 2015 г. беше прекарал общо 878 дни, 11 часа, 29 минути и 48 секунди в Космоса. Кононенко в момента изпълнява петата си мисия на борда на Международната космическа станция (МКС). Тя се очаква да приключи на 23 септември т.г., което значи, че руският астронавт ще натрупа дотогава общо
1110 дни в орбита
Междувременно той ще отпразнува и 60-ата си годишнина на борда на космическата станция.
Кононенко е роден на 21 юни 1964 г. в бившия съветски град Чарджоу, днешен Туркменистан. На 34-годишна възраст той започва обучението си в Европейската космическа агенция (ЕКА), след като става един от избраните космонавти за експедициите до МКС. Първият му полет е през 2008 г., когато пътува към МКС на борда на руския космически кораб “Союз ТМА-12”. Тогава Кононенко е част от Експедиция 17 заедно с астронавтите Сергей Волков (“Роскосмос”), Гарет Райсмън (НАСА) и Грегъри Шамитоф (НАСА).
Основната цел на „Експедиция 17“ е да изследва поведенческите ефекти от продължителния живот в Космоса и как нервната система на човека се адаптира към безтегловността. Екипажът освен това е провел тестове за способността за бързо откриване на биологично и химическо замърсяване на борда на МКС, а също така е и фотографирал полярните земни явления, видими от станцията – айсберги, полярни сияния и мезосферни облаци.
След като отношенията между САЩ и Русия се обтегнаха значително заради обявената от Путин война на Украйна, МКС остава едно от малкото места, където двете страни си сътрудничат. В края на 2023 г. от „Роскосмос“ обявиха, че с НАСА са удължили програмата за съвместни полети до 2025 г. При тях руски астронавти могат да пътуват на борда на американски космически кораби и обратно – космонавтите на САЩ могат да пътуват с руски.
