В света съществуват няколко „сини зони“ - места със свръхконцентрация на дълголетници, които са в добро здраве и физическа форма. Това са гръцкият остров Икария, италианският остров Сардиния, японският остров Окинава, полуостров Никоя в Коста Рика и Лома Линда в Калифорния. И тези места са обект на дългогодишни проучвания. Още един малък „оазис на дълголетие“ обаче привлича вниманието на учените.
Още през 1950 г. американският учен Ансел Кийс започва да изследва средиземноморската диета на полуостров Чиленто в Италия. В крайна сметка той се премества да живее на полуострова и доживява до почти 101 години.
Сега изследователи от университета Ла Сапиенца в Рим и в Университета на Калифорния в Сан Диего (UCSD) са се обединили, за да се опитат да разберат как става така, че жителите на Ачарули живеят толкова дълго и има много столетници в селището. И, разбира се, учените се надяват да разберат тайната на по-дългия живот.
В рамките на своето проучване специалистите на двата университета са взели кръвни проби от 80 жители. Те открили изненадващо ниски нива на хормона адреномедулин. Високите нива на адреномедулин затрудняват кръвообращението, докато ниските нива го подпомагат. Като цяло с напредването на възрастта адреномедулинът се натрупва в организма. Ала нивата, наблюдавани у възрастните хора от Ачарули, са подобни на тези, типични
за кръвта на човек на 20 или 30 години
Жителите на малкото италианско градче в Южна Италия, само на 70 км от Салерно, не само доживяват и надхвърлят 100 години, но и на тази възраст все още са напълно независими и активни. Антонио Васало, който е на 100 години, и Аминда Федоло, която е на 93, казват, че се хранят с неща като риба, пиле, заек, зехтин, както и зеленчуци и плодове, които отглеждат сами. „Ядем си това, което си произвеждаме“, казва Федоло. Сред тях е 94-годишният Джузепе Васоло, който разказва, че много често излиза навън и се опитва да си намира работа. „Работя един час в градината и прекарвам времето с жена ми“, споделя той, като допълва, че не мисли за лоши неща. „Тези старци водят активен социален живот. Живеят спокойно и се хранят
със здравословни храни, с малко мазнини.
Също така много се движат. Болести като алцхаймер са много редки в тази област, докато в големите градове от нея страда всеки трети възрастен човек“, казва Салваторе ди Сома, професор в университета Ла Сапиенца в Рим. „Ha плaжa в Ачарули видяx xopa нa пo 90 гoдини и нaгope дa cъбиpaт тeн и дa ce нacлaждaвaт c цигapa в pъкa и c нaднopмeнo тeглo, c кopeми, cякaш ca в дeвeтия мeceц oт бpeмeннocттa“, кaзвa yдивeн зa Nеw Yоrk Роѕt aмepикaнcкият кapдиoлoг Aлън Maceл, вoдeщ нa eкипa oт yчeни. „Чувствам се млада. Ако краката ми бяха добре, сигурна съм, че щях да мога отново да се омъжа“, шеговито отговаря 93-годишната Амина. Голям брой от мъжете в Ачарули се изхранват като рибари. Хората в селото
произвеждат сами продуктите си
често ходят на разходка или на риболов. Учените все още не знаят защо жителите на това място имат такива ниски нива на хормона, но смятат, че навярно причината е комбинация от здравословната местна диета, генетика и наличието на достатъчно физическа активност. Розмаринът може би е друг ключов компонент на формулата на дълголетието. Широко използван от местните жители, розмаринът е известен като билка, която стимулира мозъчната функция, казват изследователите. Capдинитe пък ca дpyгaтa им тaйнa – пaнaцeя зa вcички клeтъчни възпaлeния в opгaнизмa. Cтoлeтницитe oт Ачарули oвкycявaт caлaтитe и яcтиятa cи cъc зexтин и
cи пoзвoлявaт пo чaшa винo c вcякo xpaнeнe
Но не бива да се мисли, че всеки, който включи тези съставки в своето меню, автоматично ще надживее сто години. Специалистите все повече клонят към версията за гените, които се предават от поколение на поколение. „Възрастните хора от Ачарули почти не страдат от болести, с каквито се сблъскват възрастните хора в други части на света – такива като алцхаймер, катаракта или сърдечносъдови заболявания“, казва Алън Майзел от UCSD. Той предупреждава, че няма „вълшебна пръчица“ за предотвратяване на такива заболявания, но хората от цял свят могат да се поучат от начина, по който живеят хората в Ачарули.
Розмаринът бори алцхаймер
През Средновековието се е смятало, че розмаринът расте само в градините на праведните. Европейците през шестнадесети век също го носели в главите на бастуните, за да се предотврати разпространението на чумата. От векове една от най-честите употреби на розмарина в медицината е за подобряване на паметта, не само за овкусяване на храната. Тази подправка, и по-специално цветните й върхове, съдържа антибактериална и антиоксидантна розмаринова киселина, както и есенциални масла като цинеол, камфен, борнеол, борнил ацетат, и α-пинен, за които се знае, че имат противовъзпалителни, антигъбични и антисептични свойства. Научно е потвърдено, че билкaтa poзмapин нaмaлявa pиcкa oт алцxaймep, пoдoбpявa дeйнocттa нa мoзъкa и пoмaгa зa дoбpaтa пaмeт. Heзaвиcимo дaли e пpeceн или cyx, poзмapинът e бoгaт нa кaлий, кaлций, жeлязo - съставна част на хемоглобина в червените кръвни клетки, определящ количеството кислород, което кръвта ще пренесе, мaнгaн, мeд и мaгнeзий, изобилие от витамини от група В.
