Антони Христов е сред много успешните и талантливи българи, направили бляскава кариера в Холивуд. Името му стои под едни от най-известните анимационни филми на последните десетилетия – „Феноменалните“, „Търсенето на Немо“ и „Уоли“. Вече 18 години той е художествен директор в известното студио Pixar, което е носител на не един и два приза „Оскар“ за анимация. Избягал преди години от България, сега Антони се завръща отново в Родината с амбициозна инициатива – да основе академия за визуално-дигитални изкуства в София. ARC Аcademy ще отвори врати есента и

ще посрещне първите студенти

които ще изучават дигитални изкуства, разработка на игри, брандинг и пространствен дизайн. От бягството в Америка до завръщането в България обаче минава дълъг и труден път. Той започва от София през 80-те, минава нелегално през границата с Югославия, за да стигне отвъд Океана. На въпрос как и защо е напуснал България, той признава, че не е бил воден от някаква възвишена мотивация, каквато вероятно очакват да чуят повечето хора. „Беше си силно изразено чувство за хулиганство”, споделя Антони. Той разказал на много хора, че планира да избяга през границата, сред тях и половината му съученици. „За щастие никой не ни предаде. Но според мен причината основно беше в това, че не ни вярваха. Не съм го мислил дори какво ще стане, след като избягам. Нямаше план Б”, спомня си днес Христов.

План А е Америка. „Повечето хора, които не са били в Щатите, познават Щатите през Холивуд, през филмите – а филмът е идеализирана версия на каквото и да е. Аз си представях, че там всички се състезават със спортни коли по улиците, защото съм гледал Bullitt навремето”, казва още той. „За да съм честен – когато се озовах в Щатите след Австрия,

беше голямо разочарование

Ние отидохме в Холивуд и ни забиха в един хотел в най-гадната част на Холивуд. Там се стрелят нощно време, викат, бият се… всякакви неща. Първото ми впечатление не беше добро, но беше цветно. Аз обичам такива цветни изпълнения, така че ми беше много забавно”, разказва Антони Христов. Преди да се потопи във филмовата индустрия, Антони минава през тази за бързо хранене. Първата му работа извън ресторанта е реклама за пощите. В нея той е пощаджия, който излиза от пощата и се превръща в орел. Това се случва през 1986 година. Оттам нататък колелото се завърта – от малката фирма, с която работи над рекламата в пощите, Антони се озовава в студията на „Дисни“, където започва като асистент, който изчиства рисунките. „Аз не съм от хората, които планират много нещата, аз съм от хората, които, като видят възможност, се възползват от нея“, споделя българинът. Той нарича себе си Форест Гъмп – винаги е там, където всичко се случва. Така през 2000 година Антони Христов става художествен директор в Pixar. А вдъхновението му идва от абсолютно всичко. Днес лампата на Pixar е може би най-известната лампа в света. Преди 18 години обаче това съвсем не е така.

„Когато започнах да работя там, аз трябваше да го спел-вам, когато се обаждам на банката: „Къде работиш?” – „В Pixar”, „Как, PIckStar?” – „Не, Pixar – P-i-x-a-r”, не знаеха, не бяха чували. Тогава там работеха около 200 души, сега са към 1400”, казва Антони Христов. Сега той основава своя академия в София с амбициозната цел да помогне на младите българи да създадат професионални кръгове и

да се развиват в България

вместо да бъдат принудени да бягат в чужбина. Заедно със специалиста в областта на рекламата Марин Джалалиев в момента той работи по организацията на учебните програми, разписанията и подготовката на техниката преди началото на академичната година в ARC Academy. Учебната програма е създадена с помощта на партньорските компании и включва придобиване на умения за редица нови и все още малко познати професии в България в индустрии, които се очаква да отбелязват голям ръст в бъдеще. Преди три години той създава подобна академия в Рим, която още първата година обучава над 100 студенти. Целта е академията в София да се развие по-бързо и в по-голям мащаб. Антони разказва, че е бил изненадан от готовността на редица компании да помогнат и да участват в изграждането на ARC Academy. „Сякаш само чакаха да дойде инициатива от някъде.“

И бизнесът посреща идеята с отворени обятия.

“Забелязва се зрялост на българския пазар. Преди години би било неестествено да бъдат събрани тези компании на едно място и да се работи с една цел. Управителите им са със съзнанието, че не могат да си крадат кадрите завинаги и затова са готови да инвестират в подготовката им“, допълва Антони.