Забравената романтика на автокиното отново е на мода. Сигурно сте го виждали в кадри от старите филми – двама млади на седалките отпред, с пуканки в ръце и вперен към екрана поглед през предното стъкло? Това е било преди десетки години, а усамотението е било търсено и нарочно. Но сега, във второто десетилетие на 21 век, то е задължително заради масовото налагане на социална изолация заради пандемията от коронавирус. Всичко започва през далечната 1933-та, когато Ричард Холингсхед патентова идея, която му хрумва заради майка му - вместо хората да сядат на тесните седалки в киносалона, те да гледат филми от първия „ред“ на автомобилите си. За пръв път той организира подобна прожекция в Ню Джърси, но съвсем скоро

автокиното се превръща в емблема на Америка

която целият свят свързва с първи срещи и целувки от филмите от 50-те и 60-те, когато в САЩ има над 4000 паркинги с големи екрани. Рекламните послания от онова време наблягат най-вече на някои семейни предимства на автокиното. Например това, че двойките с деца могат да се грижат спокойно за тях, без да пречат на останалите, както и да вдигат спокойно шум, да обсъждат сцени от филмите и да се държат неформално, което в салоните няма как да се случи без дребни пререкания. В средата на 80-те обаче популярността на автокината намалява поради редица причини. Може би заради все по-достъпната телевизия, клубовете с видеокасети или появата на мултиплекса, където екраните стават все по-големи, а звукът и картината се усъвършенстват. С преместването на кината в моловете - тези оазиси на удоволствието, които предлагат всичко накуп - автокината окончателно се превръщат по-скоро в симпатична реликва от миналото. При това най-вече в Щатите, където от 4000 те стават едва около 300 през последните години. Или поне до днес. Световната пандемия и призивите за социална изолация лека-полека карат киноиндустрията

да изтупа старата концепция от прахта

и да я върне масово в дневния ред на обществото. Това е логично решение - ако някога по-скоро се е гледало на автокиното като на начин двойките и семействата да се усамотят, сега усамотението се превръща в норма, за да може кино въобще да има. Ето защо някои държави се обръщат отново към него. Иран е пример за това - там такова има за пръв път от Ислямската революция през 1979 г. насам. Тогава автокиното в страната е било забранено, защото е позволявало на неженените двойки „твърде много интимност“, както отбелязва Hollywood Reporter. Днес обаче площадът около емблематичната кула Милад в Техеран за пръв път от 40 години ще приветства хората с автомобили, имащи желание да се съберат пред киноекрана. Това обаче далеч не е единственият пример за ренесанс на автокината в света - Вилнюс също превърна летището си в паркинг-салон, а в Германия хората не само гледат филми, а паркират автомобилите си и пред музикални сцени, за да гледат концерти на живо. България също не изостава в тази нова мода - макар и преди да е имало такива инициативи, сега се очаква те да се умножат, а първите автокина, които със сигурност отварят врати, са на покрива на „Сердика център“ в София (от 1 юни) и на паркинга на гърба на сградата на ДАИ в Пловдив. И макар всички да са затворени в автомобилите си, санитарните мерки все пак трябва да се спазват –

разстоянието между колите остава 2 метра

а зрителите в едно и също пространство трябва да са най-много двама. А пък що се отнася до преживяването да гледаш големия екран от колата си - за някои от нас то ще бъде за пръв път, което ни напомня, че романтиката понякога пристига в живота ни по съвсем неочаквани маршрути.