Бачковският манастир „Успение Богородично“ се намира на южния край на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил дарение за изграждането му, като дълго време манастирът е бил грузински. От създаването му е запазена двуетажната костница, която се намира на около 400 м от него.
Към края на ХІІ и началото на ХІІІ век е изградена зимната църква на манастира „Свети Архангели“, така че да се свързва с чардаците от втория етаж на западното крило, където са били монашеските килии.
Манастирът е оцелял при
турското нашествие в края на XIV век
Прочети още
Смята се, че след превземането на столицата Търново и падането на България под османско иго, в него е бил заточен последният български патриарх Евтимий Търновски, а в началото на 15 век тук работят неговите ученици. Този факт превръща Бачковския манастир във важна светиня за българите.
Най-голямата светиня на манастира е старинната чудотворна икона на Света Богородица, дарена от двама грузински монаси през 1311. Тя е със сребърен и златен обков и се съхранява в главната манастирска църква „Успение на Пресвета Богородица“. Счита се, че е творба на св. апостол и евангелист Лука. Хиляди вярващи посещават всяка година манастира, за да се помолят на чудотворната икона.
Изграждането на нови манастирски сгради започва в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е изградено и източното крило с укрепената главна порта. През 1601 г. е преизградено южното крило, където се намира магерницата и просторна трапезария с мраморна маса. Върху нея посетителите могат да видят годината на строителството. На северната стена на трапезарията през 1864 г. е изографисана сцената „Изнасянето на чудотворната икона“.
Главната манастирска църква „Успение на Пресвета Богородица“ е вдигната през 1604 върху основите на старата църквата от времето на основателя Григорий Бакуриани. Тя е построена по образец на светогорските триконхални храмове. В нея се
пази един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи (от XVII век).
Точно до главния храм се намира древната църквата „Св. Архенгели“. Твърди се, че тя е издигната от император Алексий I Комнин. Според археологически данни е строена преди ХІІІ век и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър.
През 1833 г. стопанският двор бил разширен и застроен с нови сгради. В периода 1834 – 1837 г. е построена третата църква, посветена на св. Никола. Захарий Зограф, известният български иконописец (1810 – 1853 г.) я изписва в периода 1838 – 1840 г., а през 1841 г. той украсява и преддверието на църквата „Св. Архангели“.
В манастира могат да бъдат видени икони, сребърни обкови за евангелия и други художествени творби, датиращи от ХVІ – ХІХ в. От ХVІІ в. са останали дърворезбованата структура на позлатения иконостас и царските двери в главната църква. В съборната църква са погребани българският екзарх Стефан І (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971). Към манастира има музей, в който се съхраняват някои от най-старите предмети, свързани с историята му.
На приземния етаж в южното крило на манастира може да се разгледа старата трапезария, в която монасите са се хранили в продължение на векове. Тя е изградена в началото на XVII век едновременно с главната църква. Запазена е мраморна маса, която според надпис върху нея е изработена през 1601.
Помещението е изписано с уникални стенописи, които могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци и с живописта в трапезарията на главния атонски манастир Великата лавра „Св. Атанасий“.
Храмът впечатлява със стенописите си, дело на Захари Зограф. През 40-те години той изписва вътрешността и открития притвор на храма. В обширното изображение на Страшния съд той добавил сред грешниците портретите на някои от тогавашните пловдивски първенци. Сред тях за пръв път прави и свой стенописен автопортрет.
Върху северната стена на манастирската трапезария се намира
най-голямата панорамна стенописна композиция в България
– „Посещение на гости на манастирския празник“. Тя е изрисувана през 1846 от живописеца Алекси Атанасов и представлява разгъната панорама на Бачковския манастир. Той изобразява редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес. Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена. Забележителен е сребърният дискос (метален поднос, върху който се поставяли дарения, бел. ред.), подарен през 1644 от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.
В манастирската библиотека на Бачковския манастир се пазят ценни ръкописи и редки старопечатни евангелия – през 30-те години на ХХ век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които представляват истинска литературна съкровищница.
Манастирът е мъжки, действащ и предлага настаняване, но в момента е затворен за посетители, които искат да пренощуват там. Ще бъде отворен отново след Цветница, като на разположение на желаещите са стаи с по няколко легла, както и луксозни апартаменти на цена от 100 лв. на вечер.
Храмовият празник на Бачковския манастир е на 15 август
Традиционно пътят от паркинга до манастира е осеян с малки магазинчета и щандове, на които се продават керамични, дървени изделия и други сувенири.
