Когато през ХV век Христофор Колумб се завърнал от Новия свят, той донесъл със себе си едно растение, което било наречено бергамот (Citrus Bergamia) на италианския град Бергамо. Дотогава италианците не познавали този плод. Днес бергамотът се култивира главно в Южна Италия. Той е кръстоска между кисел портокал и лимон. Сокът от него е малко по-горчив, отколкото на грейпфрута, но е по-сладък от лимоновия сок. Някои го наричат сладък лимон. Отначало бергамотът се е употребявал като чай. Неговият аромат и досега се усеща в чая „Ърл Грей“. Есенцията от бергамот пък е основна съставка в много парфюми. А лечителите в Италия открили, че маслото от кората на плода има широко медицинско приложение. Те започнали да го използват срещу депресия и стрес, мускулни и ставни болки, лошо храносмилане, кашлица и диабет. Съвременните учени потвърдиха, че бергамотът
облекчава състоянието на тревожност
Според някои от тях той има същия ефект като диазепама и валиума. Едно изследване установи, че приемът на бергамот в продължение на 1 месец понижава холестерола и триглицеридите.
Най-благотворно обаче действа върху кожата. Неговото масло унищожава бактериите и бори инфекциите. То помага за спиране на развъждането на бактериите, вирусите и гъбичките по кожата. Като силен антисептик, маслото от бергамот
ускорява заздравяването на рани
То заличава белезите от акне, екземи и херпеси. Маслото от бергамот помага в грижите за кожата. Заради полезните си съставки и освежаващия аромат се използва при производството на сапуни, кремове, лосиони и други козметични продукти. Разтриването с масло от бергамот намалява болките и възпаленията по тялото, особено по ставите и мускулите. То потиска напрежението в нервите и е
полезно дори при главоболие
Флавоноидите в маслото от бергамот успокояват нервната система и стимулират секрецията на хормони на щастието. Полезно е при безсъние, депресия, високо кръвно налягане.
Маслото от бергамот съдържа лимонен и алфа-пинен, които имат антидепресантно свойство и стимулират нервната система по натурален начин. Това подобрява циркулацията на кръвта и стимулира метаболитните процеси, усвояването на хранителните вещества и
понижава кръвната захар
За да подобрите настроението си и премахнете напрежението, преди да вземете топла вана, добавете във водата 10-15 капки есенция от бергамот. Тази есенция облекчава и симптомите на псориазис, разширени вени и обриви. Може да добавяте по няколко капки към шампоаните си за коса и тяло и в балсамите.
Наполеон използвал по една бутилка есенция на ден
Според една от версиите британският министър-председател Чарлз Грей е въвел модата за чай с бергамот през 30-те години на миналия век, когато е получил проби от тази напитка в благодарност от китайски мандарин. Чаят с княжеска круша станал много популярен и обичан в мъгливия Албион. През 1533 г. във Флоренция се появява първата тоалетна вода, създадена за Катрин де Медичи. Парфюмната композиция включва бергамот, лимон, мандарин, розмарин и лавандула. Тази композиция се произвежда и днес в Santa Maria Novella и се продава под името Classica в серията Aqua di Colonia. Известният одеколон Eau de Cologne се появява 2 века по-късно и е достъпен за по-широка клиентела. Неговата създателка, 23-годишната Джовани Мария Фарина, открива, че зелените горчиви плодове на бергамота не са сред най-вкусните, но кожата им се отваря с неземен аромат на свежест. Ароматът на бергамот станал толкова популярен, че Наполеон използвал по една бутилка на ден. Днес одеколонът на Farina се произвежда във фабрика в Колония.
