Най-големият проблем пред всички болници в САЩ е липсата на предпазни облекла за лекарите. Често се налага медиците да използват една маска по няколко пъти, като я почистват между пациентите. Реалността в американските лечебни заведения описа една българска лекарка на фронта в Ню Джързи - Мишел Бакърджиев. От две години тя работи в спешното отделение към медицинския център в Мористаун. Майка й и баща й са българи, а самата тя често пътува до България. Мишел е един от основателите на неправителствената организация Medipath International, която провежда безплатни конференции, уъркшопи и конгреси за студентите по медицина в България. Сега обаче тя е в епицентъра на заразата – САЩ вече са най-засегнатата страна от коронавируса, а в североизточната част на страната, където е българката, ситуацията е сред най-динамичните. „Болницата, в която работя, има отделени 7 етажа за пациенти с COVID-19. Много здравни заведения
изчерпват наличните си респиратори
Има много пациенти в критично състояние. Поради тази причина властта в Ню Йорк позволи един обдишвател да се използва за двама пациенти, ако се наложи“, разказва Мишел Бакърджиев пред Frognews. Тя е категорична, че драстичните мерки ще помогнат за спасяването на колкото се може повече човешки животи, но и не крие, че лекарите са изложени на голяма опасност заради липсата на предпазни облекла. Според българката това е най-големият проблем. „При един пациент в критично състояние има лекар, сестра, респираторен терапевт, асистент, който помага при интубацията. Това са четирима души освен пациента. Предпазното облекло трябва да се хвърли незабавно, след напускане на стаята, в която се намира пациентът. Запасите ни обаче започват да свършват и сме стигнали до момент, в който използваме няколко пъти една и съща маска и я почистваме между пациентите. Сякаш искат от нас да жертваме живота си, за да спасим живота на пациентите - решение, което никой не би трябвало да взима. Обичаме работата си и осъзнаваме риска, но ситуацията е все едно да помолиш войник да влезе в битката без бронежилетка или каска“, споделя Мишел Бакърджиев. Тя разказва и че карантината е променила изцяло живота й не само в болницата, но и личния. „Много от хората в момента работят по домовете си. Семейството ми също си е вкъщи. При мен нещата са различни - аз работя на „бойното поле“. Когато се прибирам от работа,
трябва да се събличам в гаража
за да не разнеса коронавируса в дома си. Меря постоянно температурата си, чистя всичко, което нося у дома“, споделя тя. Колегите на Мишел в болницата са се превърнали в нейно второ семейство. Не спират да се подкрепят, помагат си и дори се опитват да се шегуват, за да разведрят обстановката. Българката подкрепя карантината и смята, че това е единственият начин заразата да се забави и колкото се може повече хора да могат да получат медицинска помощ. „Можем да забавим разпространението и по този начин няма да се заразят толкова хора. Болниците няма да са претъпкани от резкия брой на пациентите. Ако не го направим, това ще пренатовари здравните заведения. Ще трябва да включваме по двама пациенти към един респиратор и да правим тежки избори за това кого да интубираме и кого да оставим да умре. Това няма да е „новото нормално“ завинаги. Но ще продължи поне през следващите няколко месеца, докато успеем да овладеем вируса“, категорична е д-р Бакърджиев и заключава: „Това е много по-добре от това да се сбогуваме завинаги с човек, когото обичаме“. Българката подкрепя въведената от правителството карантина и това, че се опитва да осигури повече предпазни облекла. Според нея обаче трябва да се наблегне на вътрешното производство. „Фабриките в страната трябва да произвеждат повече защитно оборудване и да се концентрират върху доставките. Броят на заразените излиза извън контрол много бързо и трябва да защитим онези, които се грижат за тях. Ако здравните работници пострадат, няма да има кой да помага“, убедена е тя. Въпреки тежките моменти Мишел Бакърджиев успява, макар и трудно, да види и нещо позитивно.
Лекарите се обединиха
Хората от квартала ми също се обединиха. Създадохме заедно онлайн блог, за да помогнем на хора в нужда - пазаруваме стоки от първа необходимост и ги оставяме пред вратите на съседите. В болницата ми постъпват дарения - предпазни екипировки, храна, пари... Това ме радва - зад нашата общност застават хора, социални групи и надигат вой за нашите проблеми. Покриваме смени на колеги, ако се наложи. Всички здравни работници са заедно в това“. Тя е благодарна и на пациентите си, че е част от живота им в такива критични времена и че успяват да я научат как да е по-добър лекар. „Млади и стари падат под ударите на тази болест и всичко това ме свали на земята. В края на краищата ние имаме семействата си, приятелите си. Благодарна съм за своите. Ще преборим това и ще излезем от ситуацията по-силни и по-мъдри“, надява се българката.
