Д-р Славина Манева е от Пловдив. Живее от близо 20 години в Мадрид. Следвала е медицина в Испания и в САЩ. Работи в мадридска клиника като радиолог. Според официалната статистика Испания е на трето място по броя на заразените с коронавирус в света - с над 112 000 души, и на второ място по броя на жертвите - с над 10 300. „Всеки ден мои колеги или приятели губят свой близък човек - майка, баща или приятел. Проблемът на новия коронавирус е - и това се вижда на скенера, че само за 24 часа може да се стигне до белодробна фиброза. Това означава, че пациентът трябва да бъде поставен на изкуствено дишане, но за съжаление апаратурата не е достатъчна“, разказа Славина Манева пред „Дойче веле“. И тя сподели това, което колегите й по цял свят признават – че в спешното отделение на нейната болница медиците всеки ден решават кой да живее и кой да умре. „Ужас, който ние, лекарите, не сме преживявали в такава форма. Най-тежко е за колегите на първа линия“, категорична е българката. Тя самата е видяла недостатъците на здравната система от първо лице като пациент. Преди три седмици

тригодишната й дъщеря се разболява тежко

със съмнение за коронавирус. „Имаше проблеми с дишането, температура 39,8. Бяхме в болницата. Но нямаше тестове - нито за детето, нито за нас, родителите й. Тогава пазеха тестовете за рисковите групи. В Испания има много случаи на млади хора и деца, заразени с коронавирус, които прекарват много тежко болестта, някои умират. Аз и съпругът ми, който също е лекар, сме все още под домашна карантина, защото и ние имахме симптоми“, разказва Славина. Тя не е лекар на първа линия, радиолог е, и може да работи от вкъщи, защото изчита торакс и белодробните картини. „Опасявам се обаче, че и аз съвсем скоро ще бъда извикана в болницата, защото повечето мои колеги се разболяват. Ако трябва да бъда честна: за първи път ме е страх да отида на работа. Може би и защото вече имам дете“, признава младата жена. Положението и на испанските лекари по отношение на защитните облекла е трагично, както навсякъде другаде. „През март аз получих една-единствена маска за общо три седмици. Сега е малко по-добре. В момента лекарите получават по една маска, една хартиена манта и ръкавици всеки ден. Повечето консумативи сега отиват в бърза помощ и реанимацията, където рискът е по-голям“, споделя тя. Д-р Манева разказва и че сред заразените има хора от всички възрастови групи –

и много възрастни, и много млади

има и деца. Жертвите са най-вече по-възрастни хора. Но има и по-млади, които развиват масивна белодробна фиброза, която лекарите не могат по никакъв начин да си обяснят. „Мой колега, специалист по вътрешни болести на 72 години, който все още работеше, тъкмо беше диагностициран с рак, но без никакви разсейки и имаше огромни шансове да оздравее. Той почина след зараза с коронавирус. Починаха родителите на много мои приятели и колеги. Та те бяха по на 70, някои - и по-млади. Мога да изреждам дълго. Списъкът сякаш е безкраен“, разказва за ужаса българката. Тя признава и че в Испания нямат представа каква е реалната статистика. „Тя обхваща само броя на онези болни, които са били тествани в болнично заведение. Епидемиолози напоследък казват, че в Испания има 7 милиона заразени с коронавирус“, споделя тя. Според д-р Манева в Испания се е стигнало дотук, защото страната не е следвала съветите на Световната здравна организация. „Не си взехме веднага поука от Италия. В болницата Торехон, където работех преди, пристигнаха първите двама пациенти, завърнали се от Италия. Но те не бяха изолирани достатъчно внимателно. В началото дори в болницата казваха на лекарите, че няма нужда да носят защитни маски, „за да не плашат пациентите“. Липсваше ясна концепция у властта и дисциплина у гражданите. Липсваха инвестиции в здравеопазването“, споделя тя. Д-р Матева съветва хората да са много дисциплинирани и да се придържат стриктно към съветите на здравните органи. „Съветите са простички и вече ги знаем: социална дистанция и повишена хигиена след всеки контакт. Хората трябва да знаят, че всеки един предмет, всеки един човек е потенциален носител на вируса. Това е временна ситуация. Ще се справим, но само ако сме единни“, категорична е тя. И вярва, че медиите трябва да информират за случващото се, а не да го прикриват, за да не всяват паника. „Сега живеем във време на пандемия. Ние водим война. Всеки ден се решава кой има повече шанс да живее, според клинични параметри, и кой да умре. В Испания това се случва на всеки 16 минути. Подобна война не сме водили никога“.