Двама българи пробягаха 4898 км в Ню Йорк. Те ще станат част от филма „3100: Себенадминаване“ на Санджай Роуал. Лентата насочва погледа ни към най-дългото сертифицирано бягане в света. Сигурно си мислите, че да бягаш 52 дни без прекъсване около един и същ квартал в Ню Йорк е безсмислено занимание. Да не говорим за смазващото отегчение. За Цветан Цеков – Шопан обаче не е така. 38-годишният българин е роден и израснал в София. Той е един от малко познатите ултрамаратонци в България, но това не пречи да държи

националните рекорди от 1000 км до 5000 км

 

Цеков към момента остава най-младият участник, завършвал „3100 мили: „Себенадминаване“.

Другият наш сънародник - Тодор Димитров – „Ел Капитан“ - не остава по-назад. 44-годишният българин завърши състезанието през лятото на 2019 година в последния час, преди официалния край. Изключително драматични последни дни, изпълнени с множество трудности, не спряха Тодор по пътя към целта. Участниците в състезанието „3100: Себенадминаване“ обикалят 5649 пъти 164-та улица в Джамейка, Куинс, пробягвайки приблизително 96 км всеки ден, за да изминат всичките 4898 км. Състезанието – което само по себе си е екстремно бягане – е тема на новия филм на Санджай Роуал „3100: Бягане и себенадминаване“, който сега е достъпен за стриймиране.

Маршрутът на „Себенадминаване“.

Да го гледаш сега – когато най-големите градове в света, включително Ню Йорк, са блокирани – е разтърсващо напомняне за свободата, която изгубихме: да сме навън, по оживените улици, където хората вървят целеустремено; да тичаме и да дишаме без страх. Във филма уличният живот на Куинс тече край бегачите, които обикалят отново и отново все същия квартал, покрай училище „Томас Едисон“ и стадиона „Джоузеф Остин“.

Те се борят със задушаващия летен зной, който се излъчва и от тротоара, с влажността, мазолите, ожулванията, многото въглехидрати, изтощението. Състезанието е въведено през 1996 г. от покойния вече индийски гуру Шри Чинмой като възможност за хората да открият – и преодолеят – собствените си ограничения. Целта е

да се отиде отвъд земните дразнители

и да се стигне до един вид просветление. През по-голямата част от филма обаче участниците изглеждат така, сякаш се спускат в особено неприятна версия на ада, тъй като мускулите им отказват. Четиридесет и петгодишният Ашприханал Аалто казва на наставника си, че след като е победил през 2015 г., не желае повече да участва в състезанието, защото не му се иска отново да страда така. Но той все пак го прави, вече 15 пъти, и е побеждавал повече от половината пъти. „Нямаше да го правя 15 години, ако в това нямаше нещо повече от самото надбягване“ – казва той пред „Гардиън“. „За мен това е част от духовния ми живот … опитваш се да успокоиш ума.“