сн. архив BG VOICE
Филмът "Цветът на хамелеона" получи Голямата награда "Златна роза" за най-добър пълнометражен филм на 31-я фестивал на игралното кино във Варна. Отличието е за Владислав Тодоров, написал сценария по своя роман "Цинкограф", дебютиращия като режисьор голям оператор Емил Христов и изпълнителя на главната роля Рушен Видинлиев. Награда за операторско майсторство се присъжда на Крум Родригес, за работата му в този филм, а "Цветът..." заслужи и наградата на акредитираните журналисти. Както BG VOICE вече писа, наскоро филмът пък направи своята предпремиера в Канада като част от програмата „Откритие" на кинофестивала в Торонто. Може би заради екзотичното звучене - лента от малка, далечна държава, може би, защото историята наистина им е харесала, но кинокритиците във водещите канадски медии й обърнаха голямо внимание, а ние публикуваме част от отзивите.
„Яростно сатиричен и крайно достоверен, супер стилният шпионски трилър на Емил Христов е черна политическа комедия, която едновременно заклеймява и прославя действията на своя хлъзгав, неустоимо харизматичен антигерой. В тази язвителна визия за авторитарната полицейска държава няма жертви и мъчители, а само една безкрайна мрежа от съучастници и сътрудници, където оръжията на потисниците в крайна сметка се обръщат срещу самите тях." (Димитри Ейпидис, TIFF)
„По времето на залеза на комунизма в България Батко Стаменов, един човек пълна нула с тъжен поглед, е вербуван от тайните служби да шпионира подривна студентска група, маниакално деконструираща забранен роман, наречен „Цинкограф". Когато той бива безцеремонно уволнен от тайните ченгета, пожизненият господин Никой най-сетне има шанса да стане Някой. Той използва добре заучените хватки за водене на разпити и контрашпионаж, за да създаде истински подривна заплаха от една пълна измишльотина и вероятно да ускори упадъка на режима.
Един черен абсурдистки рефрен в мрачните литературни лабиринти на Кафка, Льо Каре и Дон ДеЛило, през кинематографичните влияния на Дейвид Линч и Бернардо Бертолучи, дебютният филм на Емил Христов е за това как да успееш в политиката, без да съществуваш истински." (Globe and Mail)
„Базиран на романа „Цинкограф" от известния български учен и писател Владислав Тодоров, този пастиш на шпионски трилър е такъв тип амбициозно кино, което става все по-рядко във времето на избягващия рискове Холивуд.
„Цветът на хамелеона" е най-силен, когато изследва кафкианската среда на комунистическия режим и филмът ликуващо се гаври с абсолютно всички. Очевидно никой не е с чисти ръце, когато старата система рухва. Себелюбивият доносник Батко не е по-лош от останалите, просто е по-умен от тях.
Тази черно-комедийна история на един човек в комунистическа България, който създава своя шпионска мрежа, а после изнудва както бившите си сътрудници, така и предишните си началници, е тъпкана догоре с литературни, кинематографични и политически шеги и алюзии. Ако харесвате Кафка и Борхес, ще заобичате този филм." (Джеймс Макнали, Toronto Screen Shots)
„Политическото послание на „Хамелеона" не е еднозначно. Но тегнещата токсичност на стария режим е предадена безпогрешно. Ясно е, че този режим е произвел една култура на лъжи и измама, от която според Тодоров и Христов не може лесно да се отърсиш. Започващ бавно, филмът си заслужава да останеш докрай с него и се препоръчва за образовани, разкрепостени зрители. В третата си част той се превръща в подпалена от интриги лудница и сред многото сюжетни обрати прави остри като бръснач коментари за днешна посткомунистическа България.
Българският Джъд Лоу, попзвездата Руши Видинлиев, е студенокръвен като риба, убедително пресметлив и социопатичен. Той движи филма доста добре, докато останалият актьорски състав добавя много цвят. Руси Чанев е убедителен с макиавелистката харизма на бившия ментор на Стаменов, докато Деян Донков е забележително ярък и просто интересен за гледане като конте с твърда ръка, преследващо саботьор на свободна практика." (Джоу Бендел, Libertas Film Magazine)
„След като черно-комедийните аутопсии на престъпните деяния в стария съветски блок са супер модни, защо и България да не се включи в действието? (Бихме могли да броим тук и „Дзифт," но честно казано, това си беше един филм за бръснати глави с комунизма, лепнат отгоре като топка отвратителна сметана.) На места несъвършен, но като цяло умен и ярък, дебютният филм на Емил Христов започва малко като версия на стария сериал „Профит" с Адриан Пасдар, но тук пренесен в държавно-бюрократична среда. Постепенно този жизнерадостно аморален филм мутира в доста развлекателна версия на „Изгори след прочитане" за онези от Варшавския договор.
Този филм, сглобен като марионетка, където фалшив и истински агент са взаимно заменяеми, може да се разглежда като сатира на комунистическото наследство, макар че Христов само номинално се интересува от фактическите политически залози на материала. Филмът е по-скоро черен рефрен по мотиви на изкусната игра „шпионин срещу шпионин." Имаме един филм, който накрая ликуващо изтрива своя герой в буквалния смисъл, защото, подобно на героя си, „Цветът на хамелеона" ловко се спасява с калкулирана отстраненост." (Майкъл Сицински, cinema scope)
