сн. „Новините.бг”

Известната българска журналистка Румяна Угърчинска, която живее и работи в Париж, обяви, че заедно с други българи, обединени в сдружението "ДА", ще бойкотират организираната от ГЕРБ и президентството среща на българите в Брюксел. Проявата е насрочена за средата на тази седмица. Тя смята, че е грешка подобно важно мероприятие да се провежда на подобно място, а не в България, където в него ще могат да участват и жителите на България. Организатор на въпросната среща е всъщност Емил Стоянов, евродепутат от управляващата партия ГЕРБ и брат на бившия президент Петър Стоянов. Той обяви тези дни, че е осигурил и залата за проявата. „Каква е точно ролята на президентството не е ясно, както и дневният ред на срещата. Ние няма да участваме в нея, защото считаме, че един толкова важен проблем трябва да бъде обсъждан в България, пред българското общество и с негово участие", заяви г-жа Угърчинска. Въпреки това тя добавя, че не призовава към бойкот, нито заклеймява участниците в тази среща, защото някои от тях искрено защитават правата на диаспората и на идеята за парламентарно представителство на българите зад граница. Все повече емигранти настояват сънародниците, които не живеят в България, да представляват отделен избирателен окръг, който реално да излъчва свой депутат, наместо гласовете им да се вливат в различните гласове и така да се претопяват. Вицепрезидентът Маргарита Попова вече се изказа уклончиво относно такава промяна в избирателния закон (вижте интервюто на стр. 24-25). Според г-жа Угърчинска нито организаторите, нито участниците разполагат с необходимата легитимност за правене на закони. „Политика с покани не се прави", смята тя.

Румяна Угърчинска е родена в София, но е живяла в България само девет години. От 1985 г. живее и работи във Франция. Завършва гимназия в Париж, а след това и Сорбоната с магистърска степен по информация и комуникация. След 10-годишно разследване през 2007 г. излиза книгата й „Истината за атентата срещу Йоан Павел II". В нея тя представя малко известни факти за организирането на атентата, които е събирала чрез стотици интервюта и документи от архивите на България, Франция, Италия, Белгия, Русия и др. Автор е на още две книги разследвания - „КГБ и сие" и „Газовата война. Заплахата от Русия". И трите са издадени първо във Франция, след което са преведени и на български.

В края на май 2011 г. г-жа Угърчинска написа Отворено писмо до омбудсмана на Република България, което сложи начало на неуморната й кампания за избирателните права на българските граждани в чужбина. Наскоро заедно с Божидар Чеков основаха сдружение Българска демократична алтернатива "ДА", което представиха на пресконференция в София в края на септември тази година. Въпреки присъствието и на професор Ги Каркасон, най-компетентния френски конституционен специалист, участвал в поправките на конституцията по времето на президентите Митеран, Ширак, Саркози и настоящ съветник на Оланд, въпреки 15 хиляди известия до всички правителствени институции и национални медии и свободния вход пресконференцията бе рехаво посетена.

„Написах и разпространих Отвореното писмо до омбудсмана на Република България, за да разоблича не само дискриминацията, на която са подложени българите, пребиващи зад граница, но и пагубната делба, която тя предизвиква между българите, от което губи преди всичко България. Забраната на участието в управлението на държавата на близо една трета от българските граждани, записано в конституцията, е вредно за всички нас и за бъдещето на нашата родина", обясни авторката, цитирана от „Новините". Тя твърди, че целта й е била да предизвика обществен дебат, какъвто обаче не се е получил поне досега.

Българската конституция, приета през 1991 г., гарантира в чл. 26 на всички български граждани равни права, където и да се намират те. Но чл. 65 и 93 от същата конституция налагат ограничения на българите с двойно гражданство и на българите, които не са уседнали през последните 5 години в България. „Тези ограничения противоречат и на ред документи, които България е подписала и се е ангажирала да спазва като демократична държава. Като се почне от Хартата за правата на човека, Основното споразумение за защита правата на европейските граждани, Лисабонския договор, който гарантира избирателните права на всички европейски граждани без значение къде се установяват", обяснява журналистката. След писмото й омбудсманът подкрепи българите в чужбина и организира кръгла маса. На нея всички стигнаха до консенсус, че такава дискриминация не трябва да има, защото не съответства на европейските принципи и това трябва да бъде променено. „Имах голяма надежда и оптимизъм, че ще бъдем чути. За съжаление констатирам, че българският парламент подминава с мълчание тези жизненоважни за нацията въпроси", казва Угърчинска.