2021 година със сигурност е най-успешната в историята на българската художествена гимнастика. Още не сме забравили как петте грации на България завоюваха златен медал на Олимпиадата в Токио и българският ансамбъл покорява нови златни върхове на Гран При в Испания. Българските момичета се раздават на килима и не спират да радват всички българи както в Родината, така и от другата страна на Океана. В Токио, но за отбора на САЩ, през лятото бе Гергана Петкова от Чикаго, за която BG VOICE вече разказа. Към нея в националния отбор на САЩ в края на септември се присъедини и още едно момиче с българска кръв от Сиатъл – Изабелла Иванова, или Белла, както я наричат семейството и приятелите й. Белла влиза в редиците на националния отбор на САЩ по време на National Team Selection Event - Събитие за избор на национален отбор в Чикаго. Тогава с нея е и баща й, Борис Иванов. „Той не можеше да говори по телефона, но ми каза, че са взели нея. Успя само да изпрати кратко видео“, разказа развълнувана майка й Катя Филипова-Иванова пред BG VOICE. Белла на преден план. Изабелла е там и провежда тренировки, които да подготвят американския ансамбъл за Световното първенство в японския град Китакюшо, което започва на 27 октомври. „Щастието е неописуемо, понеже знаеш, че твоята дъщеря следва мечтите си. Всички ние вкъщи се борихме за това доста време, но

усилията и успехът са изцяло нейни

сподели още майка й. Катя изпратила дъщеря си на лагера с думи, които винаги й казва: „Единственото нещо, което не ти дава възможност да стигнеш до мечтите си, си ти самият“. Всичко това обаче трябва да е съпроводено освен с отдадеността и постоянството, и със забава, докато си в залата и пред публиката. „Трябва да има „фън“, иначе ще е много трудно мотивацията да остане за дълго време, медалите и постиженията са само резултат от всичко това“, допълни Иванова. Белла е родена през 2004 г.в Къркланд, щата Вашингтон, в близост до Сиатъл, и от шестгодишна започва да се занимава със спорт. „Първоначално това бяха занимания, в които преобладаваха елементи от спортните аеробика, джаз и балет“, спомня си майка й. Но това не й харесва и скоро момичето попада в друга спортна зала.

„Тук бе първият знак от съдбата, че Белла е попаднала на правилното място. В клуба La Luna Academy треньор е Арзу Карали – туркиня от български произход, която още в началото вижда нейния потенциал. Оказва се, че родителите на момичето и Арзу имат познати от българската общност, което направило така, че да чувстват спорта и тренировките още по-близки. Катя е тази, която води Изабелла в залата и това не е случайно. Заедно с мъжа си от малки също тренират. Той учи в Националната спортна академия (тогава ВИФ) с учителски профил, а тя е състезател по лека атлетика още от 10-годишна и е учила в спортното училище на „Левски“, и на 15 години емигрира с родителите си в САЩ. По-късно Катя получава и стипендия, за да продължи да се състезава в колежа. Сестра на Белла - Габриела, която е две години по-малка, тренира активно футбол от 6 години. С Арзу Белла постига няколко от първите си успехи, като част от тях са на щатско, а други на регионално ниво, включително и

първи места в многобоя

(4 уреда). И тогава идва лятото на 2017 г., когато цялото семейство пристига на почивка в България. Това е моментът, в който се случва друго много важно нещо на Изабелла Иванова. Тя отива в залата на СК „Левски“, за да си поддържа формата, но там вижда легендарната състезателка и треньорка Нешка Робева. Тогава Робева казва на Катя Иванова, че вижда в дъщеря й потенциал и че тя трябва да остане в България, за да тренира в „Левски“. Белла била само на 13 години, но се съгласила да остане при баба си и дядо си. Започнала да тренира и да учи в спортното училище на „Левски“, където отново Нешка Робева е имала ключова намеса. „Ние успяхме буквално за месец да организираме нещата, за да може тя да започне да посещава занятия и тренировки“, спомня си майка й. „В началото тя не можеше да пише и чете на български, но успя бързо да навлезе и завърши годината с пълно отличие, за което получи стипендия“, допълва Катя. В България Белла успява да се класира в Категория А за нейната възраст, като дори получила възможност да участва в тестовете за сформирането на новия национален отбор, където общо били 20 деца, но така и не я избрали. Едно от нещата, които Белла си спомня от времето си в България, е как е криела от треньорите, когато е хапвала шоколад. „Тук, в САЩ, нещата не са толкова строги, но Изабелла сама разбира, че когато има килограми в повече, това пречи на тялото и тренировките й“, споделя още Катя. Едно от най-трудните неща за Белла в България обаче било, че е далеч от семейството си. Това било първото й голямо разделяне с родителите й за толкова дълъг период, но любовта и към художествената гимнастика и грижата на треньорките и доброто отношение на останалите от клуба й помага да преодолее трудностите. Незабравим спомен за Белла е участието й в спектакъла „Няма такова шоу“ под ръководството на Нешка.

Липсата на родителите и сестра й Габриела са причина да се завърне в Къркланд.

Тя се завръща в стария си клуб „Ла Лина“ при Арзу и Людмила Полинова, която е тренирала и националния отбор по художествена гимнастика на Узбекистан за олимпиадата в Рио през 2016 г.

С Полинова Белла става първа за девойки до 15 години в САЩ на лента. Това се случва през 2019 г., а само година по-късно отива във Флорида, за да се състезава с още 50 момичета от цяла Америка за място в национална подготвителна група за ансамбъл. От тези 50 момичета са избрани 10 гимнастички, една от които е Белла. Групата трябва да тренира в Чикаго, което налага Белла да се премести там да живее и да учи. Режимът на Белла е доста натоварен, в него, освен тренировките, които са всички дни без събота, е включено и ходенето на училище, където тя успява с отличен успех. След тази година момичето иска да отиде в колеж, където да изучава спортен мениджмънт или нещо, което да я остави близо до спорта. „Нейната най-голяма мечта е през 2024 г. да бъде на олимпийските игри в Париж заедно с ансамбъла на САЩ. Тя върви в тази посока, вече толкова години, като тренировките и лишенията не я отказват, а всички ние искаме да я видим как сбъдва тази своя мечта“.