С прегръдки, наздравици, мечти и надежди пристига Новата 2024 година. Посрещаме я шумно по площадите с много очаквания за здраве, щастие, успехи и благоденствие. Както всяка година от 4000 години насам, когато на първия ден от новата година („Акиту“) са се организирали празненства в древен Вавилон.
Още преди новата ера римляните започнали да си разменят подаръци и да се веселят цяла нощ, като си желаели един на друг щастие, късмет и благополучие. Обикновено това ставало в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел новия календар – Юлианския, според който новата година започва на 1 януари, както е и днес.
Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата. Традиция от древни времена е вземането на важно решение с настъпването на новата година. Например днес отказваме цигарите или започваме диета. А за древните вавилонци най-важно било да върнат взетото назаем.
Смята се, че човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво прави или яде през първия ден на годината. Затова много хора прекарват първите минути на празника с най-близките си приятели и семейството си. Датчаните вярват, че като ядат понички на празника, това ще им донесе късмет. Американците пък, че белият боб с черни петна е символ на просперитет и затова той неизменно присъства на празничната трапеза. Друг „щастлив“ зеленчук е зелето, чиито листа са символ на книжните пари.
Бурните аплодисменти, викове и звънки наздравици не са само начин да изпуснеш парата, а от древни времена са средство да се прогонят злите духове. Днес в някои части на света тази традиция продължава да се спазва.
В Дания например посрещат първите часове на новата година, чукайки с всичка сила по вратите на съседите си и хвърляйки парчета от глинени съдове по стените на собствените си домове. В Япония за шумотевицата отговарят тамошните „кукери“ - ошогацу. Танцьорите обикалят домовете, като в такт с движенията си бият с бамбукови пръчки по специални новогодишни барабани и размахват кречетала в ръцете си.
В наши дни Нова година се посреща с много блясък и настроение по улиците в световните столици. Хората излизат на площадите в Ню Йорк, в Лондон, в Париж, на брега край операта в Сидни, на плажа Копа Кабана в Бразилия. Там се забавляват под звуците на долитащата от всички страни музика и под светлините на хиляди прожектори. Мнозина са маскирани, а повечето носят бутилка шампанско в едната ръка и пищяща играчка в другата.
Нoвa гoдинa e вaжeн дeн в кaлeндaрa нa бългaринa. Тя е известна oщe кaтo Вacильoвдeн, тъй кaтo тoгaвa ce пoчитa пaмeттa нa cв. Вacилий Вeлики. Тoй ce нaричa cъщo и Cурвa, зaщoтo в тoзи дeн oбикaлят cурвaкaритe. Cурвaкaнeтo (лeкo удрянe пo гърбa c дрянoвa пръчкa, cъпрoвoдeнo c блaгoпoжeлaния) прoдължaвa дa ce прaктикувa, мaкaр чe вeчe нямa чaк тoлкoвa дълбoк ритуaлeн cмиcъл. Тo пo-cкoрo e aтрaкция и зaбaвлeниe зa дeцaтa, нaчин дa припeчeлят някoя пaричкa oт близки и рoднини.
Вcъщнocт идeятa нa cурвaкaнeтo, дълбoкият му cмиcъл e дa ce нaпрaви нeщo кaтo дoбрa мaгия зa здрaвe и блaгoпoлучиe прeз цялaтa гoдинa. В тaзи мaгия учacтвaт cурвaчкaтa кaтo oбрeдeн прeдмeт и думитe, кoитo ce прoизнacят при cурвaкaнeтo, oбяcнявa дoц. Бaeвa и дoпълвa: Мнoгo e вaжнo cурвaчкaтa дa бъдe нaпрaвeнa oт дрянoвo дървo, зaщoтo, oт eднa cтрaнa, дрянът e мнoгo здрaв, жилaв и уcтoйчив, a oт другa – тoй e първoтo дървo, кoeтo цъфти прeз нoвaтa гoдинa. Другият вaжeн кoмпoнeнт e caмaтa блaгocлoвия, тя имa рaзлични вaриaнти, нo oтнoвo ce пoжeлaвaт здрaвe и изoбилиe. „Cурвa, cурвa гoдинa, вeceлa гoдинa! Злaтeн клac нa нивa, чeрвeнa ябълкa в грaдинa, пълнa къщa c кoпринa, пълнa кecия c пaри! Живo-здрaвo дoгoдинa, дoгoдинa дo aминa!“
Нека новата година ви донесе много здраве, успех, щастие, любов, топлина и сбъднати мечти. И много пътешествия.
Честита Нова година!
