Поредната трагедия – този път с 18 афганистанци, задушили се в камион, изоставен впоследствие край софийското село Локорско, се нареди в черната хроника на нелегалния трафик на хора в Родината. Темата отново повдигна въпроса за мигрантския натиск и защитата на границата на България с Турция. След затихването на COVID-пандемията така нареченият „Балкански път“, който много мигранти избират по маршрута си към Западна Европа, се възроди. По данни на „Гранична полиция“ през 2023 г. се очаква още по-голям натиск на опитващи се да преминат нелегално българската граница заради геополитическата обстановка, икономическата и хуманитарна криза, земетресението в Турция и Сирия и проблемите в Близкия изток.
Четири са основните маршрути
използвани от мигранти и бежанци от Африка, Близкия изток и Централна Азия, които се опитват да стигнат до Европейския съюз. България лежи на т.нар. Балкански път, разклонение на Източносредиземноморския път от Турция през Гърция. Този маршрут отбеляза най-голям натиск през 2015 г., когато 885,000 души, повечето от които сирийски бежанци, бягащи от гражданската война, го използваха, за да стигнат до Европейския съюз. През 2021 г. пътят през Западните Балкани стана вторият най-използван маршрут към Европа. По-голямата част от опитите за незаконно преминаване на границите на западнобалканските страни с Европейския съюз се дължи на мигранти, които вече са били в региона от известно време и многократно са се опитвали да стигнат до целевата си страна в ЕС. Както и в предишни години, новопристигащите мигранти продължиха да се опитват да влязат в Западните Балкани през южните общи граници с Гърция и България, преди да се насочат на север и да се опитат да напуснат региона до голяма степен към Унгария, Румъния, Хърватия, сочат данните на проучване на Frontex, граничната агенция на Европейския съюз (ЕС) от началото на 2022 г.
Друг често използван маршрут е през Централното Средиземноморие. Той се използва най-често от мигрантите, които се опитват да стигнат до Италия и Малта от Либия и Тунис. Между януари и октомври 2021 г. почти 55,000 нелегални мигранти са пристигнали в Европа по този маршрут. Най-много от тях – над 15,000, са били граждани на Тунис, следвани от граждани на Бангладеш и Египет. Испания е сред европейските страни, в които традиционно пристигат най-много нелегални мигранти. Има две морски трасета, по които те се опитват да стигнат до страната: Западното Средиземноморие, предимно от Източно Мароко до континенталната част на Испания и през Атлантическия океан от Западно Мароко/Западна Сахара и други северозападни африкански страни до Канарските острови. Голямо внимание през последните месеци преди началото на войната в Украйна, привлече и границата между Беларус и източните страни, членки на ЕС – предимно Полша. Съобщава се, че от януари до октомври 2021 г. Frontex е регистрирала близо 6600 опита за незаконно преминаване на границата на ЕС от източноевропейските си съседи, предимно Беларус. Повече от половината регистрирани мигранти и бежанци са иракчани, следвани от афганистанци, сирийци и конгоанци. Обстановката обаче
значително се променя през 2022 г.
Нелегалните мигранти, които влизат в ЕС през Западните Балкани, през последните месеци възлизат на 43 процента от общия брой, което показва, че този маршрут вече е използван най-често. Същевременно опитите за влизане през Западното Средиземноморие са намалели почти наполовина. Спад от 82 процента е отчетен и по маршрута през Западна Африка от Мароко до Канарските острови. Освен на лошите метеорологични условия през зимата, значителното намаляване на нелегалните мигранти, използвали този маршрут, се дължи и на засилените патрули и превантивните мерки, особено в Мароко, отбелязва Frontex.
През 2022 г. България е предотвратила незаконното преминаване на българо-турската граница на над 164,000 души. Предишният пик е бил през 2015 г, когато са задържани около 90,000 незаконно преминаващи. По Западнобалканския маршрут най-много нелегални преминавания са регистрирани през Сърбия и Северна Македония, където натискът е 11 пъти по-голям от този между България и Сърбия. Наблюдаваме
рекордна миграция през Балканите
Това коментира Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Той допълни, че рекордната 2022 година е сравнима с 2015 г., когато беше бежанската криза.
Границата се охранява при тежки условия, заяви и гл. комисар Росица Димитрова, директор на Главна дирекция „Гранична полиция“. Тя обясни, че служителите на „Гранична полиция“ не разполагат с моторни превозни средства с висока проходимост, оградата не служи за възпрепятстване, няма техника и видеонаблюдение в участък с протежение 110 км в най-тежкия район в Странджа.
„При тези условия, с невъзможност да използваме каквато и да е техника, ние нямаме жива сила. Защото съкращаването на хора от „Гранична полиция“, неназначаването, необучаването на нови хора, ни изправя пред патова ситуация в момента границата да я познават само служителите на „Гранична полиция“. Колегите, които командироваме от други структури, не могат да бъдат пълноценни, не са обучени, не познават територията ни“, каза Димитрова пред БНТ.
