Всичко изглежда така, като че ли преди време на мястото са кацали извънземни и са изоставили там летящата си чиния - паметникът на Бузлуджа, открит през 1981 година и тънещ в разруха от 1989 година насам, пише швейцарският „Баублат". Бетонът корозира, мозайките са загубили цветовете си, през пропадналия купол може да се види небето. В крайна сметка, затварят превърналия се в опасен монумент за посещения, но в момента там текат консервационни работи, в резултат на които той трябва отново да стане достъпен - благодарение на усилията на екип експерти от Техническия университет в Мюнхен начело с професор Томас Данцл. (С проекта са ангажирани и фондация „Проект Бузлуджа“, и ИКОМОС - Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места.) „Мисля, че е важно зданието да се опази, за да служи като предупреждение. Имаме нужда от това“, казва Уве Брюкнер от Техническия университет в Мюнхен, който също работи по проекта, цитиран от „Дойче веле“. „Ако елиминираме всичко, което сме одобрявали в миналото, няма и как да успеем да го преосмислим.“ Същото мнение споделя е професор Томас Данцл: „Естествено, че и сгради, които вече не са съвместими с днешните политически условия, са част от нашата история, от нашата идентичност. Изтриването на историята невинаги е предимство". Поради това паметникът на Бузлуджа няма да бъде реставриран в първоначалния си вид, а ще бъде консервиран.

Мозайки, графити и състезания с АТВ

 „

Мястото, сградата и материалът ни говорят, а ние - защитниците на паметниците - сме хората, които дешифрират и разказват тези истории. Те непременно трябва да бъдат поставени в определен контекст - не е възможно подобни монументи да бъдат съхранени просто така, без коментар“, споделя професор Данцл.

В интервю, поместено на сайта на мюнхенския Технически университет, той разказва какви са плановете: „Ще се опитаме да постигнем равновесие между съхраняването на руината и нейния контролиран разпад. Защото консервирането й означава с минимални инвазивни средства да запазим състоянието, до което е стигнала през тези 40 години, откакто съществува. „Говорещият“ строителен материал ни разказва какъв е бил паметникът някога - с монументални мозайки от над 900 квадратни метра, които са сред най-големите модерни образци в Европа. Над тях са работили 16 признати големи майстори на българското изкуство - те са монтирали над два милиона отделни мозаечни камъчета. Този материал ни разказва и

историята на вандализма

през 90-те години на онези българи, които вече не са се идентифицирали с режима. Разказва ни и още една история: за новата младежка култура и нейните изразни средства - покриването на стените с графити или гонките с АТВ-та вътре в сградата. Тези истории се четат като книга“.

Професорът допълва и че постройката на монумента е изложена на екстремни влияния от метеорологична и геоложка гледна точка, защото се намира на върха на планината. „Работата е предизвикателство не само за духа, но и за физиката. От три години сградата е затворена за широката общественост, след като преди това е била много атрактивно място за любителите на т.нар. „тъмен“ туризъм - хора, които се интересуват например от запустели паметници на съветската епоха. Голяма част от покрива липсва и дъждът уврежда мозайките. А през зимата водата замръзва и нанася още по-големи щети“, разяснява той.

Едновременно с изработването на плана за опазване и управление на Бузлуджа стартира и кампанията на фондация „Проект Бузлуджа“ - „Неписани истории за Бузлуджа“, която събира документи за строителството и историята на монумента. Целта е да бъдат документирани знанията за паметника в разказите и спомените на хората и да бъде съхранено неговото значение за съвременниците ни. Разчита се така да бъде насърчен диалогът между поколенията.