„Данубио“, футболният клуб, който е четирикратен шампион на Уругвай, има български корени. Преди повече от 90 години, в зората на миналия век, семейство българи оставят Родината зад гърба си, за да потърсят нов дом в Южна Америка. В края на презокеанското си пътуване пловдивчанката Мария Минчева заживява в уругвайската столица Монтевидео заедно с децата си. Две от тях - Иван и Михаил, се сприятеляват с местните Алваро и Армандо Оливера. Още преди да навършат пълнолетие, тези четири момчета основават футболен клуб „Данубио“, кръстен на река Дунав. Днес двамата братя, познати с испанските си имена Хуан и Мигел, имат легендарен статут сред хилядите почитатели на клуба. Тяхната майка Мария пък наскоро се превърна в патрон на стадиона на „Данубио". От три години насам съоръжението носи името „Хиподрум градина Мария Минчев де Лазаров“, разказва „Дневник“. По-късно футболният клуб поставя и
част от българския химн
върху специален трети екип в цветовете на трибагреника. А „Данубио“, освен че е един от водещите клубове на уругвайското първенство, е дал път и на играчи като Алваро Рекоба, Диего Форлан и Единсон Кавани. „В този клуб сме горди от корените си, защото сме свързани с българския народ“ казва Гонсало Пералта, част от маркетинговия отдел на „Данубио". „Историята на семейство Лазарови и братята Оливера ни учи да не спираме да се развиваме. Преди 90 години едни хлапета са играели в парка с екипите на „Данубио“. Вижте ни къде сме сега. Това е огромно постижение.“ Един от наследниците на братята Иван и Михаил, Андреас Лазаров, преди две години посети Пловдив, за да се запознае с мястото, от което са тръгнали прародителите му. „Очите му се спираха върху очарователната архитектура, приветливите кафенета и забързаните минувачи. Младият мъж не можеше да скрие вълнението си. Беше слушал истории за този град цял живот. Сега го виждаше за първи път“, разказва авторът на историята за клуба и човека, срещнал се с него, Петър Георгиев, пред „Дневник“. За да стигне до родното място на семейството си, уругваецът прекосил океана. Пристигането му в Пловдив си имало мисия - да научи повече за себе си, за корените си и за любимия си футболен клуб, създаден от дядо му преди почти 90 години. „Когато видя „Данубио“, виждам семейството си. Спомените ми винаги са или невероятни, или тъжни“, казва Лазаров. „Нашето семейство е силно свързано с футбола. Е, и с музиката, но повече с футбола.“