Може ли една желязна конструкция да издържи 1,600 години без да ръждяса, въпреки че е изложена на въздействието на природните стихии?
Изглежда неправдоподобно, като се има предвид предполагаемата липса на технологии по време на построяването й. Но все пак в комплекса „Кутб Минар“ в индийската столица Делхи, включен в списъка на ЮНЕСКО – съвкупност от исторически паметници и сгради, построени в началото на XIII век в южния квартал „Мехраули“ – една мистериозна структура е свидетелство за тази загадка.
Посетителите на двора на джамията „Куват-ул-Ислам“ в комплекса веднага ще забележат внушителна 7.2 метрова шесттонна желязна колона с декоративен връх, която е по-стара дори от комплекса.
Забележително е, че сега стълбът изглежда така, както и в деня, в който е изкован, като устоява както на вековете, така и на неблагоприятните условия на околната среда, включително високите температури и нарастващото замърсяване в индийската столица.
Датиращ от V век, забележителната му устойчивост продължава да пленява туристите и днес.
Как е устоял на корозията толкова дълго време?
Обикновено конструкциите от желязо и железни сплави, изложени на въздействието на въздуха или влагата, се окисляват с течение на времето, като се покриват с ръжда, освен ако не са защитени, както Айфеловата кула, със слоеве специална боя.
През 1912 г. учени от Индия и чужбина започват да изследват желязната колона в Делхи, за да разберат защо не е корозирала.
Едва през 2003 г. специалисти от Индийския технологичен институт (IIT) в северния град Канпур разгадават загадката, като разкриват отговора в списание Current Science.
Те установяват, че стълбът, изработен предимно от ковано желязо, има високо съдържание на фосфор (около 1%) и в него липсват сяра и магнезий, за разлика от съвременното желязо. Освен това древните занаятчии са използвали техника, наречена „ковашко заваряване“.
Това означава, че те са нагрявали и ковали желязото, запазвайки високото съдържание на фосфор непокътнато – метод, който е необичаен в съвременните практики. Археометалургът Р. Баласубраманиам, който е автор на доклада, обясни, че този нетрадиционен подход е допринесъл за трайната здравина на стълба.
По повърхността на стълба е открит и тънък слой от „мизавит“ – съединение на желязо, кислород и водород, каза той. Този слой се образува каталитично от наличието на високо съдържание на фосфор в желязото и отсъствието на вар, като по този начин допълнително повишава трайността на стълба.
Баласубраманиам похвали металурзите за тяхната изобретателност, описвайки стълба като „живо свидетелство за древното металургично майсторство на Индия“.
За неговата здравина говорят исторически свидетелства, включително инцидент от XVIII в., при който оръдейно гюле, изстреляно срещу стълба, не успява да го счупи, което показва впечатляващата здравина на този древен паметник.
Днес стълбът служи като емблема на научни организации като Националната металургична лаборатория и Индийския институт по металите.
Произходът на Железния стълб също е забулен в мистерия
Едно от широко разпространените сведения го отнася към империята на Гупта, по-специално при управлението на Чандрагупта II, известен още като Викрамадитя, около IV и V век.
Според това предание стълбът е издигнат в храма „Вара“ в пещерите Удаягири, близо до Видиша в Мадхя Прадеш, като паметник на победата, посветен на хиндуисткото божество Вишну. Твърди се, че някога на върха му е имало статуя на Гаруда, митичния орел, който е планина на Вишну, макар че тази фигура е изгубена в историята.
Друга теория, предложена от активиста в областта на културното наследство Викрамджит Сингх Рупрай, предполага, че колоната може да е купена от Варахамихира, известен астроном в двора на крал Викрамадитя.
„В една от книгите му, „Сурия Сиддханта“, подробно са описани методите за изчисляване на небесните положения, затъмненията и други астрономически явления – и се смята, че той е използвал високия стълб при изчисленията си“, обяснява Викрамджит.
„Затова при преместването му от Видиша в Михирапури (сега Мехраули), където основава обсерватория, има вероятност да е взел със себе си стълба, за да продължи да го използва в своите изследвания и изчисления“, добавя той.
Освен това някои исторически документи приписват преместването на стълба в комплекса „Кутб“ на известни личности като раджа Анангпал от династията Томар и на мюсюлмански владетели като Илтутмиш и Кутбуддин Айбек.
Той е споменат и в изкуството. В епическата поема „Притхвирадж Расо“, написана от Чанд Бардай, придворен в династията Чахамана по времето на крал Притхвирадж Чаухан, Железният стълб има голямо значение.
„Бардай описва Железния стълб в „Расо“ като гвоздей, който държи Земята на копитата на Шешнаг, змийския цар в хиндуистката митология – обяснява Викрамджит. – В „Расо“ се разказва как Раджа Анангпал се опитал да изкорени този гвоздей въпреки предупрежденията на брамините за тежки последици.
Когато го извадил, разкривайки червена основа, за която се смята, че е кръвта на Шешнаг, настъпила паника, страхувайки се от унищожаването на Земята.
Анангпал бързо наредил да го поставят отново, но той не бил добре закрепен, в резултат на което се разхлабил. По този начин Бардай предполага, че този инцидент е вдъхновил разговорното название „Дили“ за Делхи, което е игра на думи с думата dhilli, означаваща „разхлабен“ на хинди."
Според една от легендите, ако застанете с гръб към стълба и го обгърнете с ръце, като се уверите, че пръстите ви се докосват един друг,
желанието ви ще се сбъдне
– традиция, която придава на стълба духовно значение извън историческата му стойност.
Въпреки това ASI (Археологическият институт на Индия) е поставил ограда около стълба, за да сведе до минимум човешкото въздействие.
Архитектът по опазване на околната среда и експерт по културно наследство Прагя Нагар намира за забележително запазването на стълба в рамките на комплекса, въпреки разрушаването и реконструкцията на околностите му през годините.
„Ако погледнем на техниката, използвана за създаването на стълба, от нова гледна точка, отвъд простото признаване на древния му произход, може да открием възможности за използване на подобни методи за разработване на устойчиви алтернативи на материали, като се има предвид вредата за околната среда, свързана с процеси като извличането на метали“, казва тя пред CNN.
„Наложително е да гледаме на историята отвъд реликвите и паметниците, които просто трябва да бъдат съхранени и да им се възхищаваме, а като на хранилища на традиционни знания и местни практики. Този холистичен подход има потенциала да проправи пътя към едно по-устойчиво бъдеще.“