Далечната 1899 г. остава сериозен отпечатък в историята на миграцията на Канада. Една малка секта, гонена в Русия, предприема сериозната крачка да търси своя нова родина и дом. Духоборите са етнорелигиозна група от руски произход, която се откъсва от Източноправославната църква в началото на 1700-те години. Те биват преследвани като „еретици“ в продължение на повече от два века от няколко руски императори и императрици. Въпреки че произлизат от православието, духоборите не признават иконите, а за тях Божият дух обитава във всяко живо същество. Името на членовете на сектата идва от православен архиепископ, който започва да ги нарича „Духобори“ или „Духовни борци“. През 19-ти век групата е била заточена

първо по крайбрежието на Черно море

а след това в района на Кавказ и в периферията на мощната Руска империя, където живеят отделени в малки общности. Мотото им е „Труд и мирен живот“, което остава и до днес. Спокойният им живот спира, след като около 1890 г. се появява нов харизматичен лидер на „Духоборите“ - Петър „Господен“ Веригин. Това съвпада и с възкачването на Николай II на руския императорски трон. Императорът настоява всички общности, подобни на духоборите, да положат клетва за вярност. Те, разбира се, отказват и това се счита за държавна измяна. Тъй като враждебността на руското правителство се засилва, влиятелният писател Лев Толстой и британските квакери се намесват в опит да помогнат на духоборите да емигрират в Канада. В началото на 1899 г. около 7500 души тръгват с четири кораба от Русия, решавайки да се заселят в Канада. След разговори с канадското правителство те се съгласяват да започнат да обработват земя, но при условие, че ще са освободени от военна служба. Руският писател Лев Толстой дарява всичките си приходи от романа „Възкресение“

за да им помогне да се устроят в Канада

Малката, но за сметка на това ревностна секта на духоборите, намира своето уединение и спокойствие в западната част на страната. От заселването си досега на река Колумбия, в градчето Касългар, красиви песни изпълват въздуха. Там се намира и центърът „Духобор“, а над него стои статуята на великия писател Толстой. „Когато духоборите пеят, това е голямо събитие. Сякаш създаваме силна връзка с предците си от Русия“, казва Райън Дутчак, директор на музея в центъра и активен член на хор „Духобор“. Центърът представлява редица от къщи, облицовани с тухли и заобиколени с тревни площи и ябълкови дръвчета. В музея има специално подбрани експонати, изобразяващи дългото пътуване на духоборите от Русия. В Канада духоборите са известни с техния пацифизъм, вегетарианство и руските духовни песни. Някои историци ги оприличават на квакерите и менонитите, а други просто ги смятат за прото-хипита.

Фермерството

Духоборите обаче са едни от най-добрите фермери и дори през 1890-те години, когато канадското правителство търси подходящи заселници, които да облагородяват необработваните територии на страната, те се оказват много подходящи за това. Между 1899 и 1938 г. започва и разцветът им в десетки независими аграрни общности в Канада. Центърът им в Касългар е един пример за това как с десетилетия общността се е запазила - заедно с руския език, кухнята, песните и религиозните събирания. Откъснати от света, духоборите разполагат със самоделни селскостопански инструменти, фурна за печене на хляб и станове за тъкане на плат, с който се ушиват дрехи за специални случаи. Сега в градчето Касългар има една шепа духобори, но те продължават да запазват своето минало и обичаите си. Неделите на духоборите протичат с молитвени служби и събирания, а след тях се приготвя традиционен хляб, юфка и борш. В днешни дни в Канада има между 20 000 и 30 000 духобора, въпреки че само около една десета следват духовните практики. Те живеят предимно в провинциите Алберта и Британска Колумбия. Тази руска религиозна секта оставя внушителни отпечатъци в историята на Канада. Въпреки че само малка част от духоборите се придържа стриктно към вярванията и обичаите на сектата, има сериозни фактори, които през годините са спомагали за разцвета на общността им.

В центъра в Касългар се организират редица фестивали и събития за хора, които искат да се докоснат до тази общност, станала неделима част от канадската история.