Гениален комик, щедра и артистична натура, пълна с изненади душа, той разсмива България до сълзи. Като при всяка талантлива личност, пътят му обаче е драматичен. Докато забавлява другите, животът му изглежда бляскав и пълен с приключения, но след свалянето на маската се открива един самотен и раним човек. Талантът да преобръща живота от смешната страна, да скрива надълбоко болката и да се шегува с всичко с неподражаемия си глас го направи всенароден любимец завинаги. Повод да си спомним за гениалния самоук и много тъжен комик Георги Парцалев е 95-ата годишнина от рождението му. Призори на 16 юни 1925 г. в семейството на Веска и Иван Парцалеви в тогавашното село Левски, Царство България, проплаква първороден син - момчето, което по-късно ще царува на сцената. Дават му името на дядо му по бащина линия. През годините сам прави проучвания откъде идва фамилията му, а легендите са много. Според едната, дядо му бил
„мълчаливец като парцал“
според друга – роднина преди години купува и продава парцали, а пък трета – човек от фамилията ходил със закърпени панталони и му викали Парцала.
Малцина знаят, че родителите на Парцалев мечтаели да го видят дипломиран доктор и не давали да обели дума за актьорска кариера. На бъдещия любимец на няколко поколения българи обаче му прилошавало от кръв, най-тежки били занятията в моргата, не харесвал спринцовките и скалпела. И се отказал, но не знаел как да съобщи на родителите си, без да ги нарани. Уникалният самороден талант на Парцалев преодолява изпитанието на времето и остава в паметта на публиката над три десетилетия дори и след като напуска този свят. Изиграва повече от 70 театрални и филмови роли, предимно комедийни, които будят любопитство и днес у доста по-младото поколение българи. През 1958-ма е първата му роля в киното, когато снима в „Любимец 13“. Парцалев е фантастичен във всички следващи кинопродукции - в уникално смешния филм „Кит“, в „Петимата от Моби дик“, като Чичо Манчо в класиката „С деца на море“, в „Сиромашко лято“, в „Два диоптъра далекогледство“, в „Тримата от запаса“, както и в последното му появяване в киното с филма „13-ата годеница на принца“. Незабравими остават участията му в забавни телевизионни програми и най-вече в новогодишните класики на Хачо Бояджиев. Хората се влюбват в уникалния глас и пълната със смях интонация на Парцалев, който до края запазва
типичния си северен диалект
и нито го крие, нито се стреми да го замазва. Вместо да дразни, това го прави още по-симпатичен на публиката. Самият той обаче е много критичен към себе си и не се изживява като звезда. Жените не са безразлични към Георги Парцалев и той се радвал на заклети почитателки. Актьорът дори получавал поздравления за Нова година и за рождения си ден в продължение на години от непозната от Велико Търново. Постоянството й трогвало комика и той дори твърдял, че ако разбере коя е, ще й предложи брак. Имигрантка от Париж пък го засипва с парфюми, наясно със страстта му към изтънчените аромати. Парцалев обаче е скептичен към жените и бил убеден, че го ухажват заради богатството и парите му. Унижен от свои, мълчалив и отчужден, Георги Парцалев умира на 64 години, в София, по ирония на съдбата – в Правителствена болница - на 31 октомври 1989 г. от левкемия. Властта му отказва поклонение в Сатиричния театър, но го „помилват“ и е погребан най-последен в Алеята на артистите и културните дейци.
Една фатална катастрофа
Звездата на Парцалев изгрява в казармата - става трудовак, след като е лишен от студентски права в петата си година в Медицинския факултет на Софийския университет. Парцалев не е изключен, а прекъсва обучението си поради болест и изостанали няколко изпита. Двамата с най-близкия му приятел Енчо Багаров играят в постановки в Театъра на трудовата повинност. По-късно Парцалев е поканен в Сатирата. Багаров и Парцалев се запознават през 1947 г., докато Багаров отговаря за репертоара на самодейния състав на текстилната и тъкачна фабрика „България“. Енчо е по-млад от Парцалев точно с 2 дни. Той прави сценариите, а комикът доизгражда сценично скечовете и подсилва комичния елемент. Знае се, че двамата са имали силна приятелска и сценична връзка. Тя обаче завършва фатално – през 1963-та пътуват за представление и претърпяват жестока катастрофа. Багаров издъхва на място. Парцалев е съсипан, направо сломен. „Когато Енчо почина, нещо завинаги умря в мен“, споделя той.
Голямата любов на Парцалев е... Анастасия
Годишнината от рождението на Георги Парцалев ще бъде отбелязана на 18 юни в Сатиричния театър с представяне на биографичната книга на журналиста Георги Тошев „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“. В нея авторът разкрива и коя е голямата любов на актьора извън театъра. Оказва се студентката по руска литература Анастасия от Силистра, която Парцалев среща в Народната библиотека, докато се подготвя за роля в първата постановка на Сатиричния театър - „Баня“. Двамата често били забелязвани в Докторската градина и в малката сладкарница на ул. „Иван Асен“, където редовно си поръчвали боза и реване. Анастасия и Георги прекарвали цялото си свободно време заедно, говорейки за руска литература и театър. Момичето, което било 9 години по-малко от актьора, е запленено от деликатността на своя кавалер. Техните любовни отношения продължили няколко месеца и приятелите му били убедени, че най-сетне Георги е срещнал жената на своя живот. Но съдбата била отредила друго... Един ден Анастасия внезапно изчезнала. Случило се седмица преди премиерата на „Баня“, която се състояла на 7 април 1957 г. Парцалев бил крайно разтревожен. В първия си свободен уикенд тай намерил транспорт и тръгнал да издирва в Силистра къщата на своята любима. Намерил я болна на легло. Месец и половина след тази среща, на която не успели да си кажат и дума, Анастасия починала от левкемия, същата болест, която години по-късно отне живота на актьора...
