Има един безценен урок от майка ми, който помня от дете. Тя винаги ми казваше: Преди да бъдеш велик шампион, не забравяй да бъдеш добър човек. Това са думи, които постоянно са в главата ми. И никога не бих могъл да пренебрегна и забравя. Това споделя българската тенис звезда Григор Димитров.
Той говори искрено за близостта си, за самотата, за любовта от хората, за критиката, за своя по-млад образ и отношението си към него, за това как искат да го запомнят. Реагира емоционално и на посланието от една жена.
Григор сподели, че семейството му е много споделено, но всеки има своята свобода.
Прочети още
За самотата на корта той коментира, че там сам трябва да бъдеш своя най-добър приятел и много внимателно да подбираш думите, когато водиш диалог в съзнанието си.
„Кортът е едно от най-самотните места. Когато има негативни моменти, просто трябва да ги приемем. Колкото повече опитваш да се бориш с тях, забързваш своето мислене, реакциите ти стават по-различни“, коментира Григор пред bTV.
„Само аз си знам през какво минавам толкова години. Ти си най-добрият си приятел. Всеки има този диалог със себе си. Особено, когато играеш. Това чувство в стомаха. Пулсът ми, който се ускорява. Нощта преди мач. Толкова моменти има още преди да започнеш мача. Там разбираш повече за себе си“, казва Димитров.
Прочети още
„Всеки може да играе от дивана вкъщи. Баща ми обаче от дете ме е научил, че на корта има само един победител, а ние сме много в тура, това означава, че в повечето време останалите са губещи. Не може всички да сме вечно победители. Не искам да се защитавам и да отговарям. Не е моя работа. Моята работа е на корта. Аз съм българин и колкото пъти побеждавам, побеждава и България. Ядосвам се, когато губя, защото губи България, губят и родителите ми", смята най-добрият тенисист на България.
„Какво бих казал сега на Григор, който е на 13-14 години? Бих му казал никога да не спира да бъде себе си. Винаги да продължава. Има моменти в моя живот, които със сигурност е можело да бъдат различни, но дори и сега да имах възможност да се върна назад и да ги направя по-добре, не бих се върнал. Бих продължил напред.
Прочети още
Не знам как ще ме приемат хората накрая. Знам само, че нещото, с което винаги съм бил горд, не са постиженията. Горд съм, че никога не се предадох, че, не се предавам. Не се предадох и в моментите, в които исках да се предам. Имал съм моменти, в които може би не исках и да продължа. Може би не издържах. Никой не ги знае тези моменти. Но намерих сили да продължа", казва Димитров.
