Видин безспорно е град, притежаващ богато културно-историческо наследство. От антични останки, през средновековни крепости, до възрожденски постройки – той събира на едно място спомена за няколко епохи. Освен крепостта „Баба Вида“ и „Кръстатата казарма“ има един самотен паметник, който заслужава нашето внимание, макар и останал в сянката на всички останали. На малък площад пред видинската гара е разположен леко прилегнал, сякаш уморен воин, навел глава над оръжието си, след като е изстрелял последния си патрон. Бронзовата фигура представя български гренадир от братоубийствената Сръбско-българска война през 1885 г. за защита на Съединението и независимостта на България. Паметникът костница, известен като паметника на Скърбящия воин, наистина е уникален творчески поглед към победата и победителя, който тъжи. Паметник на почитта и смирението, на хуманността и човечността. Някои определят този паметник
като най-благородния в цяла България
а други, подобно на английския журналист Берлайн, смятат, че той е без аналог в цяла Европа.
Именно Берлайн, когато посещава страната ни през 1919 г., отбелязва: „България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите.“
Паметникът на Скърбящия воин увековечава подвига на загиналите в Сръбско-българската война. Една война, която тогава е приемана от българския народ за братоубийствена, макар
поводът за нея да е вражеската агресия
настъпила след Съединението, съобщава и сайтът severozapazenabg.com. Не е случаен фактът, че монументът се издига във Видин, тъй като крайдунавският град е арена на кървави сражения по време на самия конфликт. Тогава той е обсаден, води се жестока битка за превземане на крепостта, поверена на бележития български военен Атанас Узунов. В защитата се намесва и кораб, който успява да пробие блокадата и да достави боеприпаси за военните части. На 13 септември 1907 г. видинската общественост провежда конкурс за избор на проект и строителство на паметник на победата и героите,
паднали във войната през 1885 г.
Минават години обаче, докато организират превоза на гипсовата фигура на войника, изваяна от големия скулптор Андрей Николов, с влак до Русе, с лодка през Дунава до Гюргево и от там отново с влак до Париж. Във френската столица е отлята от бронз във фабрика Jaboeuf et Rouard, в ателието на италианския майстор Арнолдо Дзоки. Обратният път на статуята се оказва още по-дълъг. Не е известно как е била доставена в срещуположния на Видин румънски град Калафат, но в него тя престоява цяла година – прекарването на статуя през Дунав се оказва доста трудна и скъпа дейност. В крайна сметка се намират видински рибари, които я транспортират доброволно у нас. За целта
правят сал върху няколко лодки
и успяват да я стоварят на видинския бряг. Прибрана е на сигурно място в казармата на Трети пехотен бдински полк, където отново отлежава една година. Инициативен комитет дълго време събира дарения от гражданите на Видин за издигане на постамента. Основният камък е поставен през 1908 г. на централния видински площад „Бдинци“. На 15 ноември 1911 г. паметникът е открит, а композицията официално е наречена „За отечеството“. В пиедестала на Скърбящия воин са положени костите на загиналите офицери в защита на Съединението през 1885 г. През 1930 г. видинските управници решават, че този паметник ни излага, че фигурата не е войнствена, мобилизираща, не буди патриотизъм и затова трябва да се махне. Но има и трезвомислещи хора, които още тогава оценяват стойността му и създават Комитет за защита на тъжния воин. Уплашени от общественото мнение, управниците само го местят от централния на гаровия площад, където се намира и сега.
