Икономиката в Европа показа изненадваща устойчивост на фона на рязко покачващите се цени на енергията и храните, показаха официални данни, като туризмът дава тласък на Франция и Испания, но износът на Германия се забавя.
Официалната агенция за данни на ЕС съобщи, че растежът в 19-те страни от еврозоната е достигнал 0,7% през второто тримесечие, което е далеч по-силно от очакваното от анализаторите. Най-висока е инфлацията в Естония, Литва и Латвия, където процентите надхвърлят 20. В Малта е най-ниската стойност - 6,5 %.
Това ускоряване на растежа спрямо предходното тримесечие се случва въпреки високата инфлация, която през юли достигна нов рекорд от 8,9%, съобщи Евростат.
Както отбелязва агенцията, показателят се е повишил с 0,1% на месечна база, след като през юни нарасна с 0,8%.
Официалните данни показаха, че през юли инфлацията в Испания е достигнала най-високото си ниво от 38 години насам, подхранвана от рязкото покачване на цените на храните и енергията. Потребителските цени са нараснали с 10,8% на годишна база този месец, което е увеличение спрямо 10,2% през юни и най-бързият темп от септември 1984 г. насам, се казва в изявление на националния статистически институт INE.
Правителството, което очаква инфлацията да се забави малко през втората половина на годината, но да остане висока, представи серия от мерки, които да помогнат на домакинствата и бизнеса да се справят с кризата с разходите за живот, като например субсидии за горива и по-ниски данъци върху електроенергията. Според министър-председателя социалист Педро Санчес мерките възлизат на 30 млрд. евро или 2,3% от БВП на Испания.
Стагнацията на германския растеж през второто тримесечие накара анализаторите от всички страни да прогнозират рецесия там, която ще се разпространи върху целия континент. Русия рязко намали газовите си потоци към Германия, което поражда опасения, че тази зима запасите ще бъдат много ниски и ще се наложи някакво ниво на нормиране, което ще бъде опустошително за икономиката. Международният валутен фонд предупреди, че Германия, която е двигател на европейската икономика като цяло, е най-застрашена от войната в Украйна.
Италия е силно задлъжняла и се опасява от политическа криза, след като напускането на министър-председателя Марио Драги, който е смятан за твърда ръка от финансовите пазари, предизвика предсрочни избори през септември. Месеците на рекордна инфлация вързаха ръцете на политиците в борбата им за стимулиране на растежа. Основните централни банки повишиха лихвените проценти и отрязаха паричните кранчета, за да намалят потребителските цени, с риск да забавят икономиката или дори по-лошо.
Европейската централна банка следва курс, сходен с този на Федералния резерв на САЩ, и миналата седмица повиши лихвените проценти за първи път от 2011 г. насам.
Икономистите са единодушни, че перспективите пред Европа през следващите месеци са изключително несигурни предвид войната.
