Бившият премиер Иван Костов издаде книга “Свидетелства за прехода 1989-1999 г.”, която закономерно предизвика медиен и обществен интерес. Въпреки че отдавна не е в активната политика, Костов си остава премиерът, който вкара България по пътя към ЕС и НАТО.
В книгата си Костов коментира, че политици като Георги Първанов и Ахмед Доган са били най-вредни за българския преход. Според него това е така, защото те не само са били сътрудници на ДС преди 1989 г., но са достигнали и до високи властови позиции. Според Костов “дълбоката причина за опорочаването на прехода бе първоначалната, много силна и развращаваща обществените нрави зависимост от властта на бившия комунистически режим”.
Костов признава, че
отварянето на досиетата не е било ефикасно
и затова е останало болна тема на целия преход. Това отваряне, както и неуспешният опит за лустрация според него е бил саботиран от среди вътре в СДС. Костов признава, че приетият закон, с който комунизмът бе обявен за престъпен режим, не е постигнал своите цели. Ето отговора на Костов за това защо лустрацията, а именно отстраняването със закон на висши кадри на БКП от властови позиции, е била неуспешна. “Ние споделяхме, а за съжаление и сега продължава да се споделя една погрешна концепция за комунистическото общество като потискано от авторитарен диктатор, подпомаган от неголяма група активни последователи. Когато диктаторът и обкръжението му се махнат – обществото става свободно и демократично. Ако това бе вярно, то отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. и на обкръжението му от властта на 8 февруари 1990 г. трябваше да донесе демокрацията и да премахне пречките пред прехода в България. От БКП/БСП непрекъснато твърдяха, че това така е станало и заслугата е тяхна. Мнозина още им вярват и го показват, като честват 10 ноември 1989 година…" В книгата си Костов описва драматичните събития през пролетта на 1999 г., когато България даде въздушен коридор на НАТО, за да бомбардира Югославия, управлявана по това време от режима на Слободан Милошевич. Той разказва, че България е влязла в открит конфликт с Русия по това време. Русия е настоявала за своя зона на самостоятелен контрол в Косово. “Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана и генерал Уесли Кларк бяха категорично против, защото това поставяше под руска зависимост силите на ООН в Косово (КейФОР), правеше невъзможно тяхното ефикасно командване от НАТО”, спомня си Костов. В българското външно министерство се получила нота от руското за даване на разрешение на руски военни самолети да прелетят над България на път за Косово. “Веднъж върнахме искането, защото не бе оформено по приетия дипломатически начин. Отнякъде се появи информация, че дори сме разрешили прелитането. Затова спешно в събота на 15 юни отказахме категорично и публично”, пише Костов. Посланикът на Русия в София Леонид Керестеджиянц обвинил България в липса на самостоятелност. “Ние отразихме този натиск първи. Всъщност останалите ни изчакваха, защото нашата позиция бе решаваща. Ако бяхме дали съгласие, самолетите щяха да прелетят през Черно море и България и нямаха нужда от техните разрешения. Затова руският посредник за Косово Виктор Черномирдин продължи атаката единствено върху нас”, казва Костов. И допълва: “Удържахме отказа си. Така ролята на България за умиротворяването в Косово стана още по-важна.
Отслабихме позицията на Русия и я принудихме
да се договаря с НАТО за участието си в мироопазващата операция под командването на НАТО. Накрая Москва бе принудена да се откаже от опита си да създаде собствена зона и прие военните й да станат част от КейФОР и да получат само зона на отговорност. Едва след това получи желания коридор от българския парламент. Ако не бяхме се конфронтирали с Кремъл, сега в зоната на летището Слатина в Прищина щеше да има руска военна база. Територията на Косово щеше да бъде разделена, както това стана с Берлин след Втората световна война, и един сектор от нея щеше да остане под руски контрол. Не вярвам, че някой щеше да се осмели да изтласка руската армия оттам с въоръжена сила. Примерът с т.нар. Приднестровска молдовска република е достатъчно красноречиво потвърждение на това твърдение. В очите на бившите комунисти вече не ставаше въпрос за написаните от нас трагични и черни страници от българската история, ние се бяхме осмелили самата Русия да принудим към отстъпки. Компроматната война на БСП срещу нас достигна своите хималайски върхове.”
