Мъри-О`Хеър
Маккормак смело продължил да пише статии за уличаващите, но косвени доказателства срещу Уотърс, въпреки че вече му било ясно, че той е хладнокръвен убиец и изключително опасен човек. Тогава трети бивш затворник влиза в картината: Гари Кар също бил лежал в затвора с Дейвид Уотърс. Около 50-годишният Кар бил груб здравеняк със склонност към изнасилвания и отвличания и бил излязъл от затвора само преди няколко месеца. Той също бил отседнал в Тексас в апартамента на Дейвид Уотърс по времето на изчезването на семейство Мъри-О'Хеър. Уотърс продължавал да се среща с репортери, хладнокръвно отричайки да е замесен в изчезването им.
Но най-сетне органите на реда си отворили очите. Три месеца след като Маккормак публикува материала си за убийството на Дани Фрай, федералните агенти се сдобиват със заповеди за обиск на дома на Кар и апартамента на Дейвид Уотърс в Тексас. Много от тяхната информация идвала от бившата съпруга на Кар и бившата приятелка на Уотърс, двете от които знаели за загадъчните събития от 1995 година, но си държали устите затворени цели три години и половина. Разкритията на Маккормак обаче и въпросите на полицията направили чудеса за събуждането на тяхната съвест.
В кратка последователност Кар и Уотърс се озовали в затвора по обвинения, несвързани със случая. В апартамента на Уотърс открили муниции в нарушение на условната му присъда. Кар също бил задържан за притежание на оръжие. С помощта на събраните доказателства, сред които финансови извлечения и ръчен трион, ФБР успява да сглоби пъзела на историята за последния месец на семейство О'Хеър на този свят.
Какво се е случило със Мъри-О'Хеър?
Семейството било държано в плен в продължение на месец. Няма доказателства, че някой от тях се е опитвал да избяга или да потърси помощ през това време, което озадачава повечето наблюдатели. Маделин О'Хеър била пазена най-строго в един мотел в североизточен Сан Антонио, а Робин вероятно е била с нея. Техен основен пазач бил Фрай, който нямал сериозно криминално досие и имал славата на чаровен, но бъбрив добряк. Уотърс го бил наел точно заради тези му качества - за да държи пленниците тихи и послушни, докато Уотърс се опитвал да измъкне парите им. Джон Гарт разполагал с най-много „свобода". Освен разните банкови визити из Сан Антонио той пътувал дори до Ню Джърси с Гари Кар, за да уреди трансфера на парите за купуването на златните монети. Бил Мъри предполага, че подчинението на брат му е било купено с помощта на заплахи за сигурността на майка му и племенницата му. Може би Джон Гарт до последно е таял надеждата, че семейството ще бъде оставено живо.
Бившата приятелка на Уотърс свидетелства по-късно, че той е бил толкова ядосан, когато Маделин написала изобличаващата си статия, че фантазирал как я изтезава и изтръгва пръстите на краката й с клещи. За хладнокръвен психопат като Уотърс просто да ограби О'Хеър не било достатъчно отмъщение за това, че загубил работата си и бил разобличен в статията. Той сигурно е предвкусвал как обяснява право в лицето на Маделин как е допринесла за собственото си нещастие - как се е сдобил с писмата им, описващи плановете за бягство в Нова Зеландия. Той вероятно се е подигравал на пленниците си. Кой ги търси? Никой. Кой го е грижа за тях? Никой. Никой на този свят.
Маделин О'Хеър обаче трябва да се е опънала на Уотърс с типичния й кураж, тъй като той така и не узнава за другите банкови сметки в Нова Зеландия на името на Джон Гарт, които остават непокътнати, нито за сметката в Сан Антонио, в която имало $23,000. Уотърс се сдобил само с мерцедеса, парите от кредитните им карти и половин милион долара в златни монети. Всъщност имало още една партида от златни монети за $100,000, която останала неприбрана от бижутера.
Краят на септември трябва да е бил своеобразен краен срок за Уотърс - може би трудността да държи и да транспортира тайно трима души в средата на един малък град се е оказала твърде тежко и опасно начинание. Семейството вероятно е срещнало смъртта си някъде около 29 септември 1995 г. Те сигурно са били удушени от Уотърс в мотела, или са били траспортирани, живи или мъртви, в склад, нает от друг негов съучастник на име Чико Осбърн. Вътре в складовото помещение Уотърс, може би заедно с Кар и Фрай, се заема със зловещата задача да нареже телата с трион на части. По-късно те ги поставили във варели, които закарали в усамотено ранчо, намиращо се 120 мили. Семейство О'Хеър са захвърлени в плитък гроб, където остават неоткрити повече от пет години. Фрай надживява семейството с един или най-много два дни - после и той ги последвал, вероятно застрелян в главата и също разчленен.
След като Уотърс почиства склада с белина, той и приятелката му се настаняват в хотел, където се заемат сериозно да празнуват успеха си. Уотърс и Кар си купуват най-хубавите и скъпи костюми, поръчват шампанско и размахват гордо новопридобитите си часовници „Ролекс". Повечето от парите били закътани в каса, наета от приятелката на Уотърс, но те все пак успяват да похарчат сериозна част от задигнатите $80,000.
Във вселената на атеистите няма отмъстителен бог, нито дори върховен враг, който да раздаде възмездие. Но няколко дни след убийството на О'Хеър и Фрай Уотърс се върнал при касата, за да открие, че тя е отворена, а парите и монетите липсват. До стотинка. След всичките месеци на планиране и усилия всичко, което му останало, било отмъщението и знанието, че може би е извършил перфектното престъпление. Но така ли било? Кой знаел за онези златни монети?
Кар е изправен пред съда през май 2000 година, където съдебните заседатели чуват историята на едно хладнокръвно убийство. Без никакви налични тела обаче журито не осъжда Кар за убийство, но обвиненията в изнудване били достатъчни, за да го пратят в затвора до живот, тъй като той имал много предишни провинения.
Дейвид Уотърс е обвинен в отвличането, ограбването и убийството на семейство О'Хеър и получава присъди от 20, 60 и 25 години. Той сключва сделка и разкрива местонахождението на телата на убитото семейство. Уотърс умира от рак на белите дробове през януари 2003 година в болницата на федералния затвор в Северна Каролина.
Освен че разкриват убийствата на О'Хеър и Дани Фрай, агентите най-накрая успяват да проследят липсващите златни монети. Оказало се, че група крадци от Сан Антонио са отворили с шперц касата, където Уотърс държал откраднатото си богатство. За тяхно изумление те попаднали на куфарче със златни монети, които незабавно се заели да похарчат. Само една монета била възстановена от полицията. Кражбата на монетите изглежда толкова чудата, толкова невероятна, че трудно би могла да се нарече съвпадение, но федералните агенти и самите крадци се кълнат, че точно така се е случило.
Липсващите кокершпаньоли не се появяват никога отново след изчезването им от дома на семейство Мъри-О'Хеър. През януари 2001 година телата на семейството най-накрая са открити в земите на ранчо край тексаското градче Кемп Ууд. Агентите, водени до мястото от Дейвид Уотърс, намират черепи, овъглени парцали, нарязани кости и металния хълбок на Маделин О'Хеър, по чийто сериен номер успяват да я идентифицират. В гроба откриват и отрязаните ръце и глава на Дани Фрай.
Враждата между Американските атеисти и Бил Мъри продължава. Президентът на организацията Елън Джонсън смята, че Бил Мъри няма право да иска останките на хората, които очевидно презирал. Мъри от своя страна заявява, че Джонсън иска да използва останките като реликва за набиране на средства.
След като самоличността на останките е потвърдена, те са предадени на Бил Мъри за погребение. Той съобщава, че ще уважи желанието на майка си и няма да се моли на гроба й.
Една от многото иронии в тази история е, че Маделин О'Хеър се борила с правителството през целия си живот и съзнателно избягвала да плаща данъците си. Тя била особено подозрителна към ФБР, вярвайки, че организацията на Дж. Едгар Хувър е отмъстителната сила на злата теокрация, която представляват САЩ. Но в крайна сметка именно ФБР и данъчните служби отмъщават за нейното убийство. „Надявам се да изживея живота си така, че когато умра, някой да го е грижа - дори това да са само кучетата ми. Все пак ми се иска за мен да поплаче някое човешко същество", казва приживе Маделин Мъри-О'Хеър.
