През 30-те години на 20-ти век всеки човек, който се разхождал по Лъвовия мост на българската столица, е могъл спокойно да си купи билет за параход, който само за 7 дни да го стовари на брега на Новия свят в Америка. Ако пък бил земеделец и си търсел трактор, американската компания „Фрик“ била на услугите на всеки заможен български производител. Изложба вдигна завесата около това. Познаваме Царство България от черно-белите филми и разкази на възрастните наши сънародници. От баби и дядовци. В малко от тези истории обаче се споменава, че преди 1944 г. България е била обект на засилен интерес от страна на големи чужди компании, които се надпреварвали да рекламират и предлагат на българския пазар различни свои стоки - от кремове за женско лице, до вършачки за нивата. Бизнесът от САЩ не е изключение. „Много силно присъствие на Америка за този период. Мотори, трактори, вършачки, коли. Американски филми, книги, много неща“, споделя Надя Живкова от Държавния архив, който в средата на септември даде публичност на специална колекция от над
800 реклами на стоки и услуги
които някога са запълвали рекламните вестникарски колонки и импровизираните билбордове в България. [su_image_carousel source="media: 683768,683767,683766,683765,683764,683759" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] „От 1910-а до 1943 година е изложбата. Оформихме я тематично. Изненадахме се. Това е един разрез на обществото ни. Доктор съм по история и се впечатлявах постоянно. Рекламирало се е абсолютно всичко с изключение на образование. Промишленост, земеделие, животновъдство, книги, сцена, радио, мода, цигари и алкохол, заведения, забавления. Имаме цял щанд с реклами на паста за зъби. Но наистина интересът на Щатите към българския пазар ме изненада. Личат фирми като „Рокфелер“, „Форд“ и „Крайслер“, допълва тя. От публикуваната реклама на „Крайслер“ личи, че българските представители на марката решили да впечатлят потенциалните купувачи със статистика на възможностите, които американският автомобил демонстрирал - „86 439 километра изминава една обикновена кола „Крайслер“ без спиране на мотора за 69 дни, 2 часа и 3 минути. Гараж - „Кракра 3“, написали някога Пехливанов и Шейтанов с надеждата, че автомобилът от другата страна на Океана ще бъде пожелан и тук, а те вероятно ще получат комисионна за успешните сделки.
последен писък на графичния дизайн
се виждат познатите „Лаурел и Харди“, а в раздела за литература името на Джек Лондон стои редом до други големи автори, които са били превеждани в България в онзи период. Американският и европейски бизнес са имали пълен достъп да българския пазар. Според съставителите на изложбата свободата за търгуване към онзи момент не отстъпва на настоящето. „Повече от сега може би. Или хайде - колкото сега. Повечето от тях ги има и днес, като се сложи скобата на комунизма, защото рекламата е забранена след девети септември за известно време. Както, разбира се, и достъпът на западни стоки. Голяма част от компаниите, които по царско време са продавали смело в България, днес отново са тук“, споделя Живкова. Впечатление на историците направила липсата на реклами, свързани с образование. Но предците ни могли да мечтаят или да придобият много други неща. По това време вече бил издаван „Вестник за жената". Дамите могли да избират измежду богат асортимент козметика, червила, обувки или дрехи. Те обаче били окупирани от французите, които знаели отлично как да погъделичкат момичешкия интерес на българките. „Клош панталони, минижупи. Много се изненадах. Това е една мода, която можем да видим и днес. Напълно актуална. Но е вървяла през 40-те години на 20-и век“, разказва ни Надя. Още тогава маркетингът е съзнавал отлично значението на известните хора в рекламните кампании. Затова и слушайки с интерес разказите на историците, съставили изложбата, попадаме на името на голямата наша оперна звезда Мими Балканска. В конкретната реклама тя не пее, нито пък рекламира свое участие. Но за сметка на това предлага удобни чорапи, които да задоволят нуждите на всяка българска дама. Целият този пъстър и динамичен свят от надпреварващи се предложения за вкусовете и портфейлите в малкото балканско царство притихва след 9 септември и има нужда от много години, за да си поеме въздух отново.