Пушево е селце на 12 километра от Велико Търново. И то, както повечето български села, е жертва на обезлюдяването в последните три десетилетия - от някогашните близо хиляда жители са останали 116, а и те са предимно възрастни хора. Днес Пушево е спокойно място, където почти нищо не се случва. Но тъкмо оттук някога тръгва историята на един от най-значимите автомобилни дизайнери на Америка през ХХ век, пише investor.bg. Илия Русинов, наричан от колегите в General Motors „Ръс“, си отиде през ноември миналата година, три месеца след като навърши 90. През половината от този забележителен живот
той бе дизайнер в GM -
работейки с няколко поколения светила в тази професия, като се започне от легендарните Харли Ърл и Бил Мичъл и се приключи с Ед Уелбърн. Самият Русинов остана на позицията помощник главен дизайнер в продължение на три десетилетия.
Междувременно упорито отказваше десетките предложения за повишения, защото, както обясни пред един журналист през 90-те, предпочитал свободата на ателието за концептуален дизайн пред принудителните ограничения в реалното производство. Всъщност Илия превърна детската си мечта да рисува коли в занимание за цял живот. „Татко продължи да рисува почти до края на живота си. Това му беше в кръвта“, разказа синът му Пол след погребението. Пол Русинов носи името на прадядо си Павле, от когото започва американската история на рода от Пушево. Понеже бедното откъм земя полупланинско селце трудно изхранва растящото си население, през 1902-а Павле Русинов
заминава на гурбет отвъд Океана
В Пушево да се грижи за семейството е оставен големият му син Иван. Но Иван също мечтае за Страната на неограничените възможности и на 19 години залага част от нивите, извървява пеш 20-те километра до Лесичери и се качва на влака. В Америка успява да открие баща си и старият Павле се прибира у дома да се грижи за фамилията, а Иван остава да учи. Завършва по два класа за година, после се дипломира като инженер и започва работа във Ford Motor Company (в аналите на компанията ще го откриете като Evan P. Russinoff). Жени се за българка - Прония, учителка по пиано, и на 27 август 1930 година в Детройт се ражда синът им Илия.
Като всяко нормално момче, и той
прекарва детството си в рисуване на коли
по полетата на тетрадките. Но увлечението му малко надхвърля това на съучениците му. Записва се за курс по автомобилен дизайн по пощата - пряк прародител на днешните онлайн курсове - заради обещанието, че лекциите се съставят под надзора на самия Харли Ърл, гения зад дизайна на General Motors. Не е много ясно дали наистина е било така, но скоро Илия има възможност да се учи от Ърл не по пощата, а лично - и съвсем отблизо.
Инвестира $4000, за да стане дизайнер
Докато учи в художественото училище, приятел го съветва да участва в националния конкурс за дизайн на Fisher Body Craftsman's Guild. През първата година е трети, а на следващата го печели заедно с голямата награда от 4000 долара. През 1949-а това са много пари - горе-долу една годишна заплата (преизчислени според инфлацията, днес биха били около 42 200 долара). Илия ги инвестира в бъдещето си като професионален дизайнер. През 1954-а завършва промишлен дизайн в реномирания Pratt Institute и по препоръка на преподавателите си е поканен на интервю в GM. „Ти имаш бензин в кръвта!“, възкликва Бил Мичъл, легендарният създател на Corvette Stingray, докато преглежда папката му със скици.
През първата си година в GM Илия работи под прякото ръководство на Харли Ърл и Мичъл. Фокусира се върху концептуалните модели, от които редовите дизайнери черпят вдъхновение за серийните модели. Много от идеите в скиците на Русинов после намират място в някои от най-емблематичните американски коли на 50-те, 60-те и 70-те и задават тона в автомобилната мода за години напред. Но има и някои серийни модели, създадени от него: като Pontiac Grand Prix и Firebird, Oldsmobile Toronado, Chevrolet Camaro. Русинов е сред създателите и на Corvair - пословичен с инженерните си недостатъци, но забележителен като дизайн автомобил.
Връща се два пъти в Родината
За разлика от много други емигранти, фамилията Русинови не прекъсва и връзките с България. Иван Русинов се връща в родината два пъти, през 1962 и 1970 г. Синът му също не забравя корените си и неслучайно двете му внучки са кръстени София и Елена.
Дори и в момента една творба на Илия Русинов е част от експозицията на Детройтския институт по изкуствата. В разговор с един американски журналист познатите му почти в един глас споделят, че ще го запомнят не само като талантлив дизайнер, но и като съвършен джентълмен и отличен цигулар, готов винаги да посвири за удоволствие на приятелите си. А за хората, които не са го познавали, Илия оставя вдъхновяващия пример колко щастлив може да бъде човек, успял да превърне в професия онова, което обича най-много. Eдна от големите гордости на Илия - и сред малкото модели, където оригиналните му идеи не са коригирани от производствени ограничения.
