Енергията на Земята е навсякъде около нас и човек може да черпи от нея по много начини и на най-различни места. Тя няма цвят, форма и мирис. Но ефектът й може да бъде възприет чрез всяко сетиво. Не можем да я докоснем, но можем да я усетим. Има едно място в София, където стават чудеса. От години хиляди се молят на гроба на архиепископ Серафим Соболев в криптата на Руската църква и много са хората, които казват, че им е помогнал. Здравето е най-честата причина хората да идват тук. Хиляди са примерите на излекувани след молитва в криптата. Има и случаи, когато след дълги молитви жени забременяват Има и свидетелства от хора, които са излекувани от различни заболявания, или доказателства за помощ при тежки обстоятелства в живота. Владиката е помагал и на студенти, и на бездетни семейства. Има специална урна, в която вярващите поставят своите молитвени писма. Разположена е в саркофага. Хората споделят техните най-интимни желания, страдания и проблеми, надяват се на неговата помощ. Повечето хора
идват с надежда за изцеление
Смята се, че всяко писмо, пуснато в кутията, попада в ръцете на светеца. Тези писма се събират и изгарят след известно време. Така, според служителите на криптата, посланията със земните грижи на хората отиват направо на небето. Първото чудо с молитва се случило, когато архиепископ Серафим горещо се помолил за здравето на сестра си Варвара. Тя получила тежък кръвоизлив и докато я закарат на лекар до града, щяла да умре. Серафим се приближил до Варвара, помолил се и я прекръстил. Кръвотечението веднага се прекратило и сестра му дошла на себе си.
„Човек със страшна диагноза идва на гроба на дядото и се моли за изцеление. След това отива на изследвания и лекарите му казват, че му няма нищо. Такива случаи са доказателство за благодатна помощ.
Без лекарска намеса, а само молитва
Дядо Серафим е помагал на бездетни жени, на хора в нужда“, обяснява отец Филип. Отец Серафим е известен с това, че е помагал на студенти по време на трудни изпити. Това е свързано със случка от неговия живот, когато той е искал да влезе в Богословската академия. Не разполагал с достатъчно време, за да се подготви, тъй като разбрал твърде късно кога ще се провеждат изпитите. Затова той се обърнал към Бог с искрена молба да му помогне да извади правилния билет за изпита. И така се случило чудо, което на практика поддържало жаждата му за знания. Николай Борисович Соболев - бъдещият архиепископ и светител Серафим - е роден в гр. Рязан, Русия, на 1 декември 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна, които имали 12 деца. Николай бил десетото дете. Когато е на 6, баща му се парализира след инсулт и остава на легло цели 14 години. Като
свидетел на мъките на баща си
момчето решило да стане свещеник и да измолва здраве и благодат за хората. Софийският светец развенчава Распутин и едва се спасява от болшевиките. Когато изпада в немилост в родината си, архимандрит Серафим решил да се обърне към един мъдрец, на име Аарон, който му казал: „Не се страхувай, ти ще попаднеш в хубава малка страна“.
През пролетта на 1921 г. архиепископ Евлогий Георгиевски, управляващ руските енории в Западна Европа, назначил епископ Серафим за настоятел на църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в София. Този храм бил построен още преди Първата световна война към посолството на Руската империя и бил осветен на 24 ноември 1914 г. Серафим издъхнал на Неделя Православна, на 26 февруари 1950 г. Църквата не могла да побере множеството народ
желаещо да се сбогува с него
Преди кончината си, чиято дата предрекъл, владиката казва за утешение на събралите се при него: „Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя“. Една от неговите ученички със сълзи казала, че сега неговите духовни чеда няма да могат, както преди, да му споделят мъките си. Владиката се усмихнал в отговор: „Когато ви стане трудно, напишете ми писмо... и го оставете до гроба ми. Ако получа милост от Господа, ще ви утеша и ще ви помогна“. Тези думи получават широка известност. В неговата гробница, направена по решение на българския Синод в криптата под олтара на руския храм, започват да идват хора не само от всички краища на България, но и от цял свят. Така гробът на светеца се превръща в олтар на надеждата.
