Калофер притежава своя неповторима прелест. Зиме дреме в дълбоки преспи, лете около него са ливадите на Чафадарица и пропастите на Джендема, красотите на Купена и ромонът на р. Тунджа. Ще ви пленят живописните околности с горди планински върхове и романтични долини. Река Бяла с пеещите водопади ще ви разкаже легенди за старославянския Звъниград и ще ви покани да посетите 4-вековния калоферски мъжки манастир, съхранил в себе си твърдината на българския верски дух. Калофер е разположен на двата бряга на река Тунджа. В годините на турското робство на мястото на града се е издигала непроходима борова гора. До ден-днешен тук се разказва страховитата история за това как никой, който се е осмелил да влезе в тази пъклена джунгла, не е видял другия й край. Като всяка друга легенда, и тази си има своите мистични герои. Това са Калифер войвода и 40-те хайдути, които кръстосвали гората и
дори зверовете побягвали след появата им
Тези мъже страшилища са българските Али Баба и 40-те разбойници. Само че за разлика от ориенталските, тези били 100 пъти по-хладнокръвни и смели. Един ден войводата излязъл от гората и викнал, че тук иска да построи град. Турците, въоръжени до зъби, тръгнали да се разправят с него, но не посмели да влязат в гората. А султанът, като ги видял да се връщат с наведени глави, казал: „Нека бъде волята му.“ И така се появил Калофер. Хайдутите отвлекли най-красивите девойки на Сопот и се заселили в града.
А той бил и все още е място за чудо и приказ
Улиците били като изпънати с конец, къщите - пъстри като великденски яйца. Жените били като богини, а мъжете - смели и непобедими. Във вените им текла не кръв, а свобода.
В Калофер е роден и великият български поет и революционер Христо Ботев. Националният музей „Христо Ботев“ е разположен в живописната Ботева градска градина. Комплексът включва къщата, в която е отраснал революционерът, паметник в негова чест, изложбена зала и скулптурата на майка му Иванка Ботева. Последната къща на Ботевото семейство е превърната в музей. Домът представя автентичната обстановка, в която е отраснал поетът. Стаите са малки и уютни. Те разкриват духа на един отминал патриархален свят. Човек сякаш се пренася назад във времето, когато вечер семейството се е нареждало около огнището и бащата е раздавал
коматите содена питка на многобройната челяд
Изложбената зала съхранява лични принадлежности и документи на Христо Ботев, рода и сподвижниците му. Можете да видите и ръкописите на стиховете му, както и други материали, свързани с живота и революционните му дела. Ако дойдете тук само да видите музея на Христо Ботев и да си отидете, едва ли ще почувствате приказното излъчване на града. Той се слави с типичните си занаяти –
плетене на калоферска дантела
тъкане на черги, китеници и домашни платове. Жителите на града предлагат уникална атракция на гостите - да участват в розобера и да наблюдават дестилационния процес в розоварните.
Тук ще имате възможност да вкусите овче сирене, биволско мляко и да дегустирате местното вино. А ако обичате природата, то Калофер ще ви възхити. Градът разкрива удивителни гледки. В близост се намира най-високият водопад в България - Райското пръскало, първенецът на Стара планина - връх Ботев, както и резерватът „Джендема". Пътищата към тях минават покрай
живописни полянки и бистри ручеи
Вдъхновен именно от природата на родния си град, Христо Ботев написал „Думите не стигат“. Калофер е известен не само с чудната си природа, но и с красивите си черкви и манастири. В ранни зори се чува мелодията на черковните камбани. Малка уличка ще ви отведе до Девическия манастир, наследник на 4 метоха, където получава килийна просвета първата българска учителка Анастасия Димитрова. Мъжкият манастир функционира от 1640-а, а женският - от 1700 г. Днес и двата манастира въпреки многобройните си опожарявания са отворени за посетители.
Божествено място в самия ад
Калоферският манастир „Св. Богородица“ се намира в близост до града. След като се прехвърли хребета на Стражата, се отделя път към р. Бяла река, който води до свещената обител.
Три века манастирът живее в хубостта и спокойствието. Спомените разказват за кърджалийските нападения през 1799 г. и през 1804 г. и последвалата разруха. Калоферци отново го възстановяват през 1819 г. Освобождението от турско робство го сварва разрушен до основи от турските пълчища - не остава камък върху камък. През 1880 г. тревненецът уста Генчо Кънев построява сегашната черква. В близост до черквата е аязмото с малкия параклис „Св. Пантелеймон“ - строен през 1825 г. Легендата казва, че неговата вода е излекувала слепотата на дъщерята на турски големец. Манастирът не блести с картини и стенописи, няма резби върху олтара. Запазен е в този си вид - горд в лоното на Балкана, заслушан в героичното си минало.
Възпитание и обучение на девойките
Кога и къде е възникнал първият девически манастир в българските земи, е трудно да се каже. Безспорно е обаче едно, че това е станало веднага след покръстването на българите, и то по византийски модел. Има данни за български царици, които доброволно или насилствено били изпращани в манастир. Като монахини постъпвали и майки и сестри на видни боляри, както и девойки от градската и селска беднота. По онова време семействата били многодетни (средно по 5-6 деца) и женската челяд нямало къде да получи елементарна грамотност, камо ли практически домакински и стопански навици и умения освен в тесния семеен кръг. Ето защо някои чорбаджии и замогнали се еснафи и търговци започнали да умуват над идеята за откриване и на девически манастири, където да изпращат някои от дъщерите си. Така през първата половина на ХVIII в. възникнал може би първият девически манастир в българските земи - калоферският „Св. Въведение Богородично". Неговото начало било положено от две калоферски девойки, които били замонашени от рилския йеромонах Доротей. Обителта се намира в самия град. През 1877 г. е унищожена от турците и е възстановена след Освобождението. В двора, сред красива градина с цветя и дървета, се намира черквата, в която са съхранени старинни икони.