„Откакто съм се върнала в България, се чувствам като чужденец. Почти не мога да контактувам с тези, които контролират културния живот. Никой не ме чува. За тях аз вече съм „изтъркано порше‘‘. Това споделя известната актриса и джаз певица от близкото минало Камелия Тодорова. Тя избяга от България в началото на 80-те, когато се омъжи за немския бизнесмен Майкъл Кунстман, и се прибра отново в страната малко след падането на комунистическия режим. Но е категорична: „Властимащите не са се сменили, просто това са наследниците на предишните“. В интервю за OFFNews Камелия Тодорова разказва, че попаднала под непрекъснатия обстрел на Държавна сигурност през 1982 г., когато се появил Майкъл и тя започнала да се среща с него. „Държавна сигурност... започна да ме следи, да ме преследва, да ме викат за разпити. Редовно
искаха да им снасям информация
за това, какво се случва в нашите среди. Разбира се, те най-много държаха на информация за Майкъл“, спомня си певицата. Службите не направили опит официално да я вербуват като агент, но според Камелия Тодорова начинът, по който разговаряли с нея и търсели информация, значел същото.
„Аз нямах никаква интересна информация за тях и всъщност не бях полезна в нито една сфера. Поставих им условие, че мога да съдействам само ако ми се уредят нещата в Министерство на културата и ми се даде по член 9-ти актьорското майсторство, което аз съм си изработила. Вече имах три филма, плюс 4 г. работа в театър по същия параграф, и Цветана Манева стана актриса, така че не бях единствената“, спомня си тя. Поставила на Държавна сигурност още едно условие – да запише албум. „И те ми казаха: „ОК, всичко ще се уреди“, спомня си певицата. Когато се разбрало обаче, че Майкъл иска да се ожени за нея, започнали спънките. По това време й се отдали възможности да излезе от България, била в Източна Германия, в Русия и други държави, но в един момент не й дали паспорт и трябвало отново да иска разрешение за такъв. Камелия Тодорова си спомня и как при излизане в чужбина за различни мероприятия винаги в групата пътували хора, които да я контролират. „Концертната дирекция, Радио оркестърът, Балкантон-ът, Импресарската дирекция си имаха хора, които съпровождаха артиста по дадени фестивали, по дадени места, и тези хора, които са слушачите, винаги пътуваха с нас.
Винаги бяхме под контрол
и не можеше да се чувстваш съвсем свободен, независимо докъде отиваш. При комунистическия строй имаше контрол върху всичко, което се вършеше в културния сектор. Слухтят и гледат какво се прави, снасят информация, навсякъде се търсеше „под вола теле“. Следяха ни дали говорим против комунизма, дали някой се възхищава от капиталистическия начин на живот...“, спомня си певицата. Тя обаче не смята, че днес положението на артистите и изпълнителите е много по-леко. „В онова време имаше цензура в изкуството като цяло. Имаше комисия, която строго следеше продукцията, която излиза. Имахме процентна забрана да пеем на английски. Но това е нещо, с което човек много по-лесно се преборва, отколкото със сегашната свободия“, споделя тя. Според нея сега е трудно, защото няма мениджмънт, няма институция, която да организира турнета, липсват издържани поп фестивали, особено след закриването на „Златния Орфей“. Голям пропуск според Камелия Тодорова е и изчезването на вариететните програми, които давали работа на много изпълнители.
„Завършващите музикално образование не могат да направят най-добрия избор как да тръгнат, тъй като много от тях не знаят как да
се борят като вълк единак
Образователната система не ги подготвя достатъчно и те нямат добра квалификация. Разчитат, че шансът и късметът ще са на тяхна страна, както и родителската финансова подкрепа ще е безкрайна. Спонсорството е също криворазбрана цивилизация. Реалити шоу програми пък ги използват и като приключат, ги изхвърлят на улицата. Вие как си представяте израстването на един музикален артист, след като ще трябва всичко да си организира сам и разбиращ как да се продава?“, пита Камелия Тодорова. В момента тя е музикален педагог в Нов Български университет и първото нещо, което казва на учениците си, е, че пеенето и музиката са много тежка корона.
„Това е много тежка професия. Когато съобщиш на един човек, абсолютно неподготвен, че той не става за тази професия, се получава голямо огорчение. Но има хора, на които трябва да им се каже истината. Не може да го заблуждаваш и да му взимаш парите“, категорична е тя. Иначе Камелия Тодорова не спира да твори. Тя работи над спектакъл, с който иска да докаже коя е тя.
