COVID-19 отне близо 15 000 живота на българи. Сред тях са майки, бащи, баби, дядовци, родилки, близки и приятели. Всеки ден статистиката показва, че живота си губят между 30 и 100 души, въпреки че здравните власти смятат, че пандемията вече е овладяна. Животът на хиляди семейства в България се промени коренно. Без значение дали е починал популярен човек или непознат. Статистиката продължава да набъбва, въпреки опитите за масова ваксинация, чиито успех е все така под въпрос. Мерките според много хора са нелогични и непоследователни. Един ден всичко е отворено, на следващия отново се затваря. И така до следващия пик. А такива не липсват. Колко са успешни решенията на вече отиващото си правителство, все още не е ясно. Ясно е, че освен хиляди животи,
България изгуби и редица знаменити личности
които можеха да допринесат още за култура, музика, здравеопазване и спорт. Само преди по-малко от месец отлетя голямата актриса Татяна Лолова – предпоследната от великите комедианти, основали Сатиричния театър преди близо 65 години. Тя беше покосена от коронавирус. Жената, която дори когато се разкъсваше от скръб и тъга, се появяваше пред почитателите си усмихната, за да даде кураж на хората, че всичко може да бъде спокойно, нормално и добро... Беше обичана. Където и да отидеше – на театрална, филмова или литературна премиера, привличаше вниманието като магнит. С неотразимата си самоирония правеше шоу – с думите си, с тоалетите, с шапките, написа „24 часа“. „Харесвам шапките, затова те ми стоят добре“, беше се пошегувала веднъж... „Минути след 21 часа на 22 март 2021 г. голямата българска актриса Татяна Лолова почина вследствие на мозъчно-съдово заболяване. 87-годишната звезда на българските театър и кино постъпва за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на 6 март 2021-а с COVID-19. Коронавирусната инфекция е преодоляна бързо, но последствията от съдово-мозъчната болест и възрастовите изменения в сърдечносъдовата и дихателната система са пряката причина за смъртта“, гласи официалното съобщение от болницата.
„Сбогом, Таня! Сърцата ни са на парчета“
анонсираха тъжната новина от Съюза на артистите в България, а председателят на САБ Христо Мутафчиев съобщи пред Нова тв, че Лолова ще получи посмъртно награда „Икар“ за цялостно творчество. Номинациите ще бъдат обявени официално тази събота, 27 март – Международния ден на театъра. Планирано е било наградата да бъде връчена на великата актриса. Предстои да бъде гласувано тя да й бъде присъдена, макар и след кончината й. „Изгасна една слънчева усмивка, една ведра и борбена до последно душа! Животът й премина благословен с огромен актьорски талант, белязан с любовта на няколко поколения зрители и всички хора, които са имали щастието лично да се докоснат до нея! Сбогом, Таня! Ще си в паметта и сърцата ни!!!“, написаха от Сатирата. А от Народния театър са убедени: „Сега цялото небе и звездите са duende!“. Duende е дума, която няма точна дефиниция. Няма и лесно описание. Може би най-близко до това е вдъхновението, което кара кръвта ти да кипва до болка, любовта, която те пронизва и поразява, страстта да обичаш живота толкова много, че да бъдеш самият Живот, обясняват от първата ни трупа. „Татяна Лолова бе Duende. Понятието „актриса“ не може да побере всичко, което тя ни казваше без думи. Понятието „актриса“ е твърде тясно за тази усмивка, която отразяваше целия ни свят.
Николай Щерев изгуби последната си борба
Шампионът по борба Николай Щерев загуби битката с коронавируса през юли миналата година. Той беше в тежко състояние в болница, а преди това баща му Симеон Щерев също беше заразен, но се излекува.
Спортистът почина във Военномедицинска академия. Няколко седмици той е бил на апаратно дишане, но в крайна сметка лекарите не са успяли да спасят живота му. Синът на бившия национален треньор Симеон Щерев си отиде едва на 33 години. Той беше приет в болница в средата на юни 2020 година в тежко състояние. Щерев е и един от най-младите, които губят битката с коварната болест. Николай Щерев тръгва по стъпките на известния си баща и става състезател по борба. Кариерата му минава през националния тим, а най-големият му успех е Златния пояс от турнира „Дан Колов“ през 2011 година. Новината за смъртта му покруси всички големи в борбата. Николай оставя две деца сираци. „От малък израсна при нас, защото Симо беше треньор, състезател при нас, и то световен шампион. Беше упорит за мен. Готвеше се, стана шампион на клуба“, коментира Александър Томов, президент на клуб по борба „Левски“. А амбицията му е била да прилича на прочутия си баща. „Да постигне все пак успехите на баща си, който има достатъчно големи успехи, не само като състезател, а и като треньор“, допълни Томов. Щерев напуска тепиха, но се връща отново през 2018 година и става държавен шампион. „Аз като започнах да тренирам, започнах да изглеждам по-добре. И да се харесвам повече, това също допринесе.“
Косьо Марков изпя последната си песен
Открих го днес в един забравен скрин
Оловният войник непобедим
Бе очукан, разкривен
Беше много уморен
Но ми каза, че до днес
Още не е победен
Стихът от песента на „Тангра“ на Константин Марков - „Оловният войник“, за съжаление не се сбъдна. Легендарният басист загуби битката с коронавируса преди месец.
„Косьо беше нашият свят и ние бяхме неговата вселена. Той живя и си отиде като частица от поетичните герои на песните на „Тангра“. Като творец Косьо имаше дарбата да открива и пресъздава универсални човешки преживявания и чувства, а като част от семейството да ни дарява с топлота и щастие“, написаха близките му в публикацията. Пътят му към славата е достоен за филм. Животът му е забележителен, пише „24 часа“. Роден е на 3 октомври 1949 г. в София, още на 14 г. губи майка си. Не преди тя да го запише на уроци по пиано обаче. Младежът расте през 60-те години, когато, макар от милицията да следят за момчета с дълги коси, Пражката пролет не е дошла и на средни вълни се хваща сръбско радио, което пуска „упадъчната западна музика“ на „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“ и „Кингс“. През 1964 г. баба му му купува първата китара и пианото е изоставено. Младежът е толкова запален по музиката, че когато не свири, виси да слуша репетициите на „Сребърните гривни“ и „Бъндараците“. По това време е едва в 9-и клас. Дори успява да стане част от „Бъндараците“, но за целта сменя тънките струни на китарата с дебелите жици на баса. Бандата обаче се разпада. Косьо, както всички го наричат, е амбициран да успее с музика, макар да записва инженерна специалност в тогавашното МЕИ. Прекарва следващите години в постоянни концерти, първо като част от „Синьо-белите“ - оркестърът на Емил Димитров, а после дърпа струни в „Маковете“ за Лили Иванова.
„Приказката“ на P.I.F. свърши с Димо
Вокалистът на P.I.F. Димо Стоянов почина на 21 декември след усложнения от COVID-19. В над 20-годишната си история P.I.F. се наложиха като една от водещите групи в българската музика, записаха пет албума и оставиха дълбока следа с песни като „Колело“, „Приказка“, „Невидимо дете“, „Вали". Пътят им е дори по-дълъг, ако вземем и периода на Стоянов и китариста Иван Велков като част от варненската група Resemblance. Във вълната от спомени, публикувани от музиканти и почитатели из социалните мрежи, Стоянов е често описван като всеотдаен в призванието си и безрезервно подкрепящ по-младите. По-рано тази година P.I.F. бяха и сред първите групи, които направиха онлайн концерти след навлизането на ограниченията. През 2020 г. Стоянов също така представи спектакъла си „Кой прибира сутрин звездите?“, който може да бъде гледан и в момента. Последната му изява на живо датира от 27 ноември. В месеците преди смъртта му в разгара си е била работата по първата биографична книга за историята на групата. Тя се очаква през 2021 г. и ще бъде издание на Scribens, които през 2019 г. представиха „книга, посветена на „Остава“. Роден съм на 16 юли 1975 г. във Варна. Отраснал съм в Гръцката махала, малко зад хотел Черно море, на входа на Римските терми, съответно там съм си играл. Първият ми досег въобще с музиката е, когато като много малък свирех на цигулка. Май не съм имал достатъчен интерес към нея, защото не си спомням как е приключило цялото това нещо, но си спомням, че страшно много исках китара. Веднъж с баба ми, лека й пръст, бяхме в Морската градина, и там имаше някаква панаирна игра. Тя ми каза, че ако успея да вкарам всички топчета в един кош, ще ми купи китара. Познайте какво! Успях и получих първата си китара - „Орфей“, мисля, че струваше 84 лева, и съответно започнах да се мъча на нея.
Последното предаване на Георги Коритаров
На 61-годишна възраст внезапно почина журналистът Георги Коритаров. За загубата съобщи във Фейсбук директорът на „ТВ Европа“ Георги Харизанов, където през последните няколко години Коритаров водеше блока „Свободна зона“. Коритаров беше едно от най-известните имена в българската журналистика, с характерния си провокативен стил, с ясна позиция и с изявения си интерес към историята. „Не знам как точно се съобщава такава вест. Не знам какво се казва, не знам как се проумява, не знам как се живее с нея. Вчера се смеехме в ефир. Днес разбирам, че повече няма да се видим. Няма да говорим. Няма да спорим. Няма да мислим заедно, да работим заедно, да четем и да пишем заедно. Щастлив съм, че бях малка част от живота на този велик човек. И той от моя. Ще се опитам да се усмихвам всеки път, когато се сетя за него. Но едва ли ще успявам“, написа Харизанов. Коритаров е починал от COVID-19 във вторник сутринта (6-и април), стана ясно от думите му.
