Ще се пуши на закрити обществени места в България, няма да се пуши. Ще се пуши, но след 22 часа. Не, ще върнем стария режим и пак ще разделим заведенията на зали за пушачи и непушачи. Не, и така няма да стане. По-скоро изобщо не е ясно какво ще стане. Вече почти месец цялата страна се занимава със Закона за здравето и ограничението на тютюнопушенето. Пушачи са настръхнали срещу непушачи, едните организират протест, а други веднага правят контрапротест. Здравната комисия отхвърли предложението на двама независими депутати за либерализация на забраната, но подобно предложение беше внесено и в икономическата комисия. Позицията на премиера Борисов се менеше като времето през април. Ту като слънце огряваше пушачите и обясняваше, че няма нищо против забраната да се либерализира, ту като буреносен облак заливаше всичките им надежди.
„Абсолютно сме против да падне забраната. Да се надяваме, че няма да ме карат да ходя пак с оставка на следващото гласуване", заяви премиерът Бойко Борисов пред „Дарик" в събота. Изказването на министър-председателя дойде именно по повод внесената поправка в закона. Само шест дни по-рано обаче Борисов беше на съвсем различно мнение. „В ресторантите не трябва да се пуши поне до 20 ч. След 22 ч. всеки работещ или семеен човек се прибира", обяви Борисов, този път пред bTV и в друг ден - 9 декември. В следващите дни позицията на премиера постепенно се променяше, като отново се връщаше към подкрепа на забраната. Той обаче все обясняваше, че трябва народните представители да решат, понеже те били поставени под натиск от бизнеса и трябвало да вземат сами решението. И така до въпросната събота, когато внезапно премиерът смени позицията - казано по-народно - „обърна палачинката". Волята на депутатите изведнъж стана без значение, семейните и работещите хора явно започнаха да излизат и след 22 часа. Борисов заплаши и с оставка.
За тези, които следят действията Борисови, салтото му не беше изненадващо. По една много проста причина - дни по-рано имаше протест под прозорците на Министерския съвет срещу либерализацията на забраната. Премиерът принципно гради имидж на силен, неотстъпчив и решителен. Но до момента, когато се сблъска в кордона на някой митинг. Тогава всичко у него се променя. Ей тези му политически салта се дължат на две неща - опозицията и протестите. Борисов моментално отрича всичко, което Сергей Станишев харесва, и обратно. Та така и с цигарите. Не че Станишев действа по-различно.
Иначе заслушването на политиците в народната воля е изконен принцип на демокрацията. При настоящото правителство и неговата опозиция обаче възниква проблем. Двамата лидери слушат митингите и се почват едни фръцвания, че понякога човек съвсем се обърква. А има и периоди, когато Станишев и Борисов не могат да вземат адекватно решение. Това са моментите, когато митингите са много и с противоречиви искания. Така беше при протестите за горите, шистовия газ, АКТА и още, и още. Борисов винаги се опитва да отиграе ситуацията, да изглежда като борец за народната воля. Станишев и той барабар Петко с мъжете. Понякога обаче се „изгубват в превода", защото обществото не е единно и не е ясно коя позиция е по-правилна, та някой от тях да я яхне.
Смекчаваме забраната за тютюнопушене, не я смекчаваме, пак я смекчаваме. Ще добиваме шистов газ, няма да добиваме шистов газ, ама ще създадем комисия, която да разгледа рисковете - просто ей така да си имаме комисия. Ще строим „Белене", няма да строим „Белене", ще го строим, ама с частен инвеститор, ама всъщност няма да стане точно така, да, ама може да го построим, я да направим референдум. Всичко е предпоследно. Тази нестабилност се отразява зле на обществото и на политическата обстановка.
Интересно е обаче да се замислим с какво точно заплаши Борисов депутатите, като им намекна, че ще си подаде оставката, ако либерализират закона. Премиерът не ги заплаши с правителствена криза, той им намекна, че ще останат без работа. Топлите парламентарни банки ще останат зад гърба им. Нови парламентарни избори, нови депутатски листи, нови народни представители. Ето това ще последва при евентуална оставка на Борисов. Той, разбира, се никога няма да си я подаде, защото народните му представители няма да рискуват да останат без работа. Обаче пък до парламентарните избори има още месеци. Ако сега забраната за тютюнопушене остава в сила, въобще няма гаранция дали ще е така и през януари, когато може да я поотменят малко. Както и дали пък през март няма да я върнат. По-сигурно от позицията на Борисов по една или друга тема е човек да си откъсне маргаритка и да почне да отделя листенцата й: забраната ще падне; няма да падне; ще падне; няма да падне...
