Ковачевица се появява пред очите на нейните гости неочаквано, след един завой на криволичещия асфалтов път, и изчезва също така, сякаш никога не е съществувала. Когато човек се завърне в света на задъханото, прашно, шумно и безсмислено всекидневие, се пита дали тя му се е появила наяве или насън. Може би тайната на Ковачевица е в нейната отвъдност. Човек има чувството, че е попаднал в друг свят, откъснал се напълно от всекидневието си, освободил се от тягостната, душна, безнадеждна градска атмосфера, от шума, трясъка, писъка на автомобилните аларми. Нещо във въздуха, в гледката, в къщите, които си приличат и всяка една е различна,
нещо тайно и омайно има в това село -
не можеш да го назовеш, но си запленен. И ако Славейков е казал „Търново е един осъществен блян“, може без колебание да се каже, че Ковачевица е истинска магия... Легендата разказва, че след падането на Търновското царство под робство бежанци потърсили спасение и закрила на югозапад чак в Родопите. Така те се озовали в местност, закътана от гористи възвишения, и построили свое селище. Ако се съди по останките от една стара черква, то се намирало малко по-високо в западна посока, вероятно там е имало повече вода.
Ковачевица е друг свят, много различен от това, което ни заобикаля. Ковачевица е
райско кътче, сътворено от природата
и оформено от трудолюбивата ръка на ковачевските майстори. Селото е разположено в най-югозападната част на Родопите, на 23 км североизточно от град Гоце Делчев. Тук човек може да се наслади на много природни дарове, събрани на едно място - живописни каньони, река с кристално чисти ледени води, гъсти гори с невероятна прохлада, високи върхове с чудни гледки. Всичко това ще ви пренесе в отдавна забравени времена. Селището е създадено в края на XVII век. Възникването на Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията, когато българите, нежелаещи да приемат исляма, напускат домовете,
изоставят имотите си и близките си
и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекият климат и откъснатостта от набезите на турците благоприятстват заселването на бежанците. Ковачевица е посрещала и изпращала много комити, без едните да знаят за присъствието на другите. За да бъде това безопасно и за да се предпазят от турската власт, местните ръководители решават
да се прокопае подземен тунел
който да свързва горния с долния край на селото. По този подземен път се движели комитетските хора при необходимост, без да се застрашава сигурността на селото и населението.
В околностите на селището има какво да се види, затова си струва човек да отседне тук и за по-дълго. Меките възвишения на Родопите, осеяни с дъхави борови и букови гори в подножието на хаотично разхвърляни скални масиви, са подходящи за пешеходни преходи. В непосредствена близост се издига Скалето - огромна скала, която е един вид акумулатор, определящ мекия климат на селото. През деня каменната грамада се нагрява от слънчевите лъчи, а
нощем излъчва живителна топлина
твърдят местните хора. Затова и през зимата, когато селото е притихнало под пухкавата си снежна завивка, тук е сравнително топло и приятно. Уникален архитектурен паметник е черквата „Свети Никола“, построена през 1847 г. от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. През 1900 г. - 12 години преди освобождението на селото, населението издига до самата черква четириетажна камбанария. Двете разнокалибрени камбани са отлети на място от прочутите горноброжденски майстори от събраните безвъзмездно от населението звънци (чанове), които майсторите претопили. В двора на черквата, до самата камбанария, е построено и през 1820 г. се открива килийно училище, в което децата са обучавани от свещеници. Първото светско училище в селото е открито през 1854 г. в къщата на младия учител Никола Банев-Ковачевски.
Каменната приказка
Самобитна и неповторима е ковачевската архитектура. В селото има около 110 200-300-годишни старинни възрожденски къщи, някои от които са превърнати в малки хотелчета, предлагащи специалитети от родопската кухня. В приземния етаж са помещенията за животните и други селскостопански и складови функции, а жилището заема горните един или два етажа, задължително ориентирани на юг или на запад, осигуряващи визуално-пространствена връзка с околната среда. Това са стаи с огнище, килери, помещения с пещ и др. Уникалният архитектурен стил не е променен от създаването.
Материалите са камък и дърво
Тази архитектурна приказка, съчетана с прекрасната природа - заоблените, меки възвишения на Родопите и в същото време грандиозни скални масиви, дъхавите борови и букови гори, мекия планински климат и особената атмосфера и дух, които носи селото и неговите жители, сътворяват една особена магия. За тези, които са я усетили, не остава избор - те винаги се връщат или остават завинаги тук в спомените си, за да не забравят преживяното, за да се почувстват част от историята, настоящето и бъдещето на магията Ковачевица.
Преданието
Тук живеел ковачът Марко - преселник от съседното помохамеданчено с. Рибново, разположено високо от другата страна на Канина. След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея, казвали „Отиваме до Ковачевица“, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения, и поставили началото на сегашното село.
