Когато римският поет Овидий е мярнал гората на Балтата и си е представил долината при река Батова между Балчик и Варна, не е подозирал, че описва място на чудеса. Парче земя, заредено с мистична енергия, което лекува, но и ражда мъдрост. Овидий е пътувал с кораб, на път за далечно изгнание, и е дал воля на фантазията си за тази магнетична местност, известна още през античността като Герания. В центъра на живописната долина, отделена от морето с истинска джунгла брястове, каваци, диви лози и бръшлян, е разположено едно малко селце - Оброчище, което носи това име от 1942 г. Дотогава се е казвало Теке заради намиращия се в южния му край стар турски манастир (теке) със стаи за дервиши. Сградата е мистична, с куполи и каменна беседка с цели осем колони. Според преданието свещената сграда е построена на едно от
най-енергийните места в България
Храмът е известен като такето „Ак Язълъ баба“. Това е най-известната светиня по нашите земи в миналото. В превод „теке“ значи мюсюлмански молитвен дом със стаи на дервиши. Дервишите са пътуващи мюсюлмански монаси.
Текето „Ак Язълъ баба“ – най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня по българските земи в миналото, се намира недалеч от гъстата лонгозна гора „Балтата“ на черноморския бряг. „С изключение на текетата на имамите Али и Хюсеин в Багдад друго такова теке няма никъде в Турция, нито в персийските земи“, пише прочутият османски пътешественик Евлия Челеби. Той е посетил това място през 1652 г. Тогава Евлия бил много болен, но след като преспал една нощ край гроба на светеца,
начаса оздравял
„При селото Теке попаднах на един дервишки манастир с такива размери, че не съществува, без съмнение, по-голям на европейска земя, с изключение на Цариград“, пише 220 години по-късно и унгарският пътешественик Феликс Каниц.
Сега от обширния някога религиозен комплекс са запазени само две изолирани една от друга монументални сгради с еднакъв градеж, но с различна големина - тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът, мястото, където дервишите извършвали своите обреди и посрещали гостите на текето. В средата на тюрбето е гробът на Акязълъ баба, покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на Ак Язълъ баба, за които се вярвало, че притежават неговата необикновена сила. Ако се съди по невероятните размери на гроба - 4,45 м дължина и 2,10 м ширина, Ак Язълъ е бил гигант. И сред казълбашите алиани, и сред християните са запазени много легенди за светеца. Татарите от съседното с. Ляхово твърдят, че само с една секира Ак Язъзъ баба е построил текето за една нощ. Евлия Челеби разказва, че един ден, след като се нахранил, светецът забил в земята шиша, на който си пекъл месо. На секундата
от пръчката израснал огромен кестен
който веднага дал плод. Християните вярват в друго. Край текето живял богаташ на име Атанас. Той имал големи стада добитък. Животните били толкова умни, че излизали на паша без пастир и всяка вечер сами се връщали. Други пък разказват, че Атанас бил млад овчар, който се влюбил в турска мома. Когато роднините на девойката узнали, подгонили младите, за да ги накажат. Влюбените предпочели да се самоубият, но да не попаднат в ръцете на фанатизираните си преследвачи.
Каквато и да е истината, текето, особено в миналото, се е почитало и от мюсюлмани, и от християни. И едните, и другите смятали този светец за закрилник на домашните животни, който помага да се намери и върне изгубен или откраднат добитък. И едните, и другите били убедени, че приживе Ак Язълъ баба, или св. Атанасий, е бил красив гигант, който лично
е пазел селото от зли хора и зли духове
Каменният гроб на Ак Язълъ баба винаги е отрупан с предмети - черги, дрехи, чаршафи, кърпи. И днес болни и отчаяни хора спят в текето, за да се излекуват или да променят живота си към по-добро. Днес край гроба са останали само чехлите. Всеки, усетил мистиката на мястото, приглушената светлина и тишината на светилището, обува терлиците и обикаля три пъти гроба. Така се очиства от греховете си, а болните - от заразата. Текето пази невероятни истории за сакати, които прохождат след ритуала край каменния гроб, за слепци, които проглеждат, за бездетни майки, които
раждат силни като Ак Язълъ баба деца
Всъщност чудото на каменната гробница е в отвора, разположен в западния й край. Поклонниците слагат в нея ръката си и я държат там 30 секунди. Вярват, че енергията на светеца се влива в тях. Най-многолюдни стават събиранията на 2 май - Атанасовден, приет и за ден на Ак Язълъ баба, когато и българи, и турци празнуват заедно. На текето те извършват едни и същи ритуали – молят се при гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. Всички тези обреди, насочени към измолване закрилата на светеца, в чиято сила се вярва безрезервно, са древни практики, наследени от миналото. Те обаче продължават да живеят дори днес.
