Ако някога сте гледали собственото си куче и сте се чудили защо не може да говори или да вдига неща с ума си, по-добре внимавайте какво си пожелавате. Учените наскоро откриха, че мозъкът на средностатистическото куче е нараснал значително през последните 150 години, и макар това да не означава, че изведнъж ще започне да води разговор, е начало.
Според „Science Alert“ нови изследвания показват, че съвременните практики на развъждане са довели до увеличаване на размера на кучешките мозъци в сравнение с техните кучешки предци. Многобройни изследвания показват, че опитомяването на диви животни - свине, котки, овце и т.н. - води до драстично намаляване на относителния размер на мозъка им, но кучетата изглежда са единственото изключение.
Учените смятат, че относителната сигурност, която идва от живота с хора в сравнение със самостоятелния живот, е това, което води до това намаляване на сивото вещество. Очевидно постоянното притеснение за това дали ще останеш жив изисква повече мозъчна енергия, отколкото да се излежаваш по цял ден в колибка или котешко легло и да ти носят храна. И докато относителната безопасност на опитомяването се пренася върху кучето, по някаква причина намаляването на мозъка не се отразява.
Изследването показва, че когато кучетата са били опитомени за първи път преди хиляди години, мозъците им - или поне частите, свързани с чифтосването, избягването на хищници и лова - първоначално са се свили в сравнение с вълците, от които кучетата произхождат пряко. И макар че едно куче, подобно на вълк, все още има мозък с 24% по-малък от този на дивия си братовчед, колкото повече кучето се отдалечава генетично от вълка, толкова по-голям е неговият мозък.
Учените изследвали 159 породи кучета, включително някои вълци, и установили, че съвременните практики на развъждане от последния век и половина са предизвикали скромно нарастване на когнитивните части на кучешките мозъци. Най-голям ръст, както бе споменато по-горе, има при породите, които най-малко приличат на своите вълчи предци. Учените предлагат няколко теории за това защо тези "добри момчета" постепенно стават по-умни.
Първоначално изследователи от Швеция обясняват по-големите кучешки мозъци с все по-сложните задачи, които кучетата трябва да изпълняват с развитието на обществото. Изследователите изказват предположението, че кучетата, отглеждани за пастирство или спорт, естествено ще развият по-големи мозъци. Колкото и логично да звучи тази теория, тя се оказва невярна в резултат на по-нататъшни изследвания.
Проучванията показват, че единственият фактор, който изглежда оказва влияние върху относителния размер на мозъка на съвременните кучета, е доколко породата се различава генетично от вълците. Оказа се, че функцията на породата и други фактори като размер на кучилото или средна продължителност на живота, са без значение. Това накара други учени да изкажат теорията, че необходимостта да се ориентират в по-сложна социална среда, урбанизацията и необходимостта да се адаптират към повече правила и очаквания са довели до това, че всички съвременни породи кучета имат по-големи мозъци.
Каквато и да е причината, едно е сигурно - най-добрият приятел на човека става все по-умен.
