Берковският край преживява съдбата на Първата българска държава, на Византийското владичество, на Второто българско царство и падането му под османско владичество. В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено писмо на Левски от 2 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени „мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила“. Той дава указание при закупуването на пушки да се „изпитат“ на всеки десет по една, за да не се окажат „фалшиви“. Писмото е предадено в Народната библиотека „Кирил и Методий“ – София. След шеметно спускане по сенчестите завои на Петрохан, долу в ниското пътят се изправя и първото село, през което минава, е Бързия. А то пленява с красота и планинска уредба. Къщите са от вилен тип, с малки градини, заети предимно с ягоди и малини. Някога в него имало над 12 гостоприемници, а сега има няколко кафенета, разположени по проточилото се надълго шосе. В центъра стои паметник на загиналите във войните 57 местни войници и офицери, върху
чийто постамент лежи страшен лъв
Бързия е известно обаче с минералната си вода. Цери много болежки - сърдечни болести, артрити, артрози, неврози, колит. Лекува и болестта на Бехтерев.
Село Бързия се намира на 6 км от Берковица. Разположено е от двете страни на реката и пътя. Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. По-късно се установява на днешното място под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. От 1950 г. носи името на реката Бързия. Легенда се носи от уста на уста за една красива девойка на име Бърза. Като малка тя слушала съветите на старите баби да се къпе всеки ден в реката, която минавала през селото им, за да стане стройна и красива. И наистина - Бърза пораснала неземно хубава. А колкото хубава, толкова умна и трудолюбива била тя. Само един неин поглед бил достатъчен за момците,
за да обикнат големите й сини очи
От красотата на белоликото момиче бил омагьосан най-личният момък от селото – пръв сред хайдутите в гората. На него Бърза отдала сърцето си. До късни нощи двамата млади правели планове за предстоящата сватба. Решили тя да бъде на Великден. Но за беда, тази нейна хубост забелязал един богат стар турчин, който търсел жена за най-малкия си син. Бърза много му харесала и обладан от своята ярост и жестокост, той решил да убие нейния любим. Една топла пролетна нощ, в дните преди Великден, младите влюбени с вълнение разговаряли за дългоочакваната сватба. Момъкът дарил девойката с опияняваща целувка и топла прегръдка на раздяла. След това се отправил към дома. Но изведнъж от ъгъла на близка къща излезли двама турци и
го пронизали в сърцето с остър нож
Така те сложили край не само на един младежки живот, но и на една красива любов. Сутринта убитият момък бил намерен да лежи с широко отворени очи, загледани в небето, сякаш търсели да зърнат скъпия образ на любимата.
Когато девойката научила за смъртта на любимия си, избухнала в сълзи. Пламъкът в очите й изгаснал. Мъката по единствената й любов и чувството на омраза към неговия убиец помрачили щастието й. Вечерта, когато щял да бъде сватбеният ден, Бърза облякла своята булчинска рокля и се запътила към бистрите води на близката река. Бялата й рокля проблясвала на лунната светлина като сребро в тъмнината. Скръб и болка пронизвали сърцето на девойката. Веднага след като стигнала на брега, тя погледнала в прозрачната вода, където видяла лика на своя любим, очертан като мираж на дъното. Без да мисли, момичето скочило в студената река, която здраво
го стиснала в своята ледена прегръдка
От тогава тази река носи нейното име – Бързия. А по-късно и селото било наречено така в памет на тази смела българка.
Пийваме вода от чешмата насред селището и се сбогуваме с Бързия, селото, целунато от природата с благодатна вода, прекрасни гори и кристален въздух... След Бързия следва Берковица. Градът под Ком е известен със старите си църкви, Вазовата къща музей, римското си кале. Минавайки по този път, човек се връща в историята, отскача до небесните простори и се потапя в един рядко красив природен свят. Всичко това му носи успокоение, наслада и най-чиста човешка радост.
