Изчезналото момиче
„Леля смяташе, че Вера Кочовска е най-надарената от всички дошли при нея лечителки. При една среща между тях тя й препоръча да продължи да лекува, въпреки че сеансите я изтощават, защото дарбата й е дадена отгоре. И допълни: „Даром си получила, даром трябва да даваш!"
В началото на септември 1990 година поиска да се срещне с нея едно височко хубаво рускинче.
Ние се готвехме за Рождество Богородично, или като народът го нарича - Малка Богородица, църковен празник, който е на 8 септември. Леля нареди да почистим и да изметем дворчето пред къщичката й в Рупите. Каза ни да извикаме някои от тези жени, които чакаха да влязат при нея, за да ни помогнат. Дойдоха няколко и между тях беше Надежда от Русия, тогава все още Съветския съюз. Дошла беше с дъщеря си Светлана, момиче на около 17 години. След като изчистихме, седнахме да си починем и да изчакаме. Леля ми бе казала, че тези, които са помагали, ще приеме, без да чакат ред.
Точно тогава при нас седна жена и ни се изплака, че е дошла при леля, защото имала постоянно високо кръвно налягане и главоболие. Изведнъж руското момиче й заговори и каза, че нейният проблем е в бъбреците и от тях идва всичко. Жената не разбираше руски, аз преведох думите й, но тя изгледа недоверчиво момичето и замълча.
Когато леля ми Ванга я прие, също й заръча да си прегледа бъбреците. Аз се изненадах и едва тогава й разказах за рускинчето. Тя поиска да го извикам при нея.
На пейката отпред седяхме с леля и една позната. Като дойде Светлана, леля я попита дали може да каже от какво е болна нашата позната. Момичето отговори, без дори да се поколебае: „Тромбофлебит." Жената наистина страдаше от тази тежка болест от години...
Кой уби Шанън
Времето в този септемврийски месец беше много хубаво и Надежда реши да останат с дъщеря й Светлана за празника на Света Богородица, до който имаше още два дни.
Ден преди него пристигна в Рупите Стойко - стар познат на леля, който живееше в Австралия. В началото на 60-те години, още младеж, той дошъл при леля в Петрич и тя му предсказала, че няма да живее в България. Впоследствие успял да избяга от страната. Оженил се и се установил да живее в град Бризбейн, Австралия. Сега бе дошъл да благодари на леля и да се види с нея. Той носеше прочувствено писмо до Ванга от Даун Филико, майка на едно изчезнало момиче на име Шанън. Бяха му дали и нейна снимка.
Изтерзаната жена молеше леля да й помогне, като й каже къде е тялото на детето й, изчезнало безследно преди няколко години. Мъжът й бил приятел на Стойко
Ето преводът на това писмо:
„Уважаема Ванга,
Пише Ви майката на Шанън, която изчезна през май 1986 година. Нашето семейство и полицията считат, че тя е мъртва, но тялото й не беше намерено досега. Фактът, че не знаем къде е тялото й и това, че не можем да го положим да почива в мир, ни причинява огромно душевно страдание. Никой в нашата страна не успя да ни помогне да я намерим.
Казаха ни, че Вие бихте могли да ни посочите къде да я открием. Ние няма да намерим душевно спокойствие, докато не я открием, и се моля Вие да можете да ни помогнете.
С уважение,
Даун Филико"
На гърба на писмото Стойко бе написал:
„Митко! Това е писмо от майката на това момиче, на което още не намерен гробът му.
Помоли Ванга, ако може, да каже къде е погребана, за да я намерим и погребем в гробищата.
Стойко"
Той пристигна в ранния следобед, а леля по това време си почиваше. Аз го поканих на чай в къщичката, построена от леля за майка ми. Там бяха Светлана и майка й, които вече бях поканил да ми гостуват. Разговорихме се и Стойко ми каза, че много се радва, че след толкова години ще се види отново с леля.
Когато извади снимката на изчезналото момиче, Светлана го помоли да й я даде, за да я види. Повъртя я в ръце и каза: „Това момиче е мъртво, убито е безсмислено, най-вероятно от наркоман. Зарито е близо до пътя, където са я видели за последно."
Света нарисува скица на мястото, където да я потърсят. Каза му, че лесно ще открият останките й, ако баща й лично тръгне да я търси, защото бащината му кръв ще го отведе до мястото. На скицата написах на български поясненията на Светлана.
Освен това тя „видя" убиеца. А аз записах описанието й на едно листче, от което Стойко си го преписа.
Убиецът е със светли коси, кестеняви, дълги; на лицето с белег отляво; очи светлокафяви, мътни, най-вероятно наркоман; лицето сбръчкано, грубо; 39 години вероятно; къси вежди, светли; вечер я е убил; сега е с фалшиво име; A. F. - истинско име; L. G. - сменил си иметоя като я е убил; безсмислено убийство; убиецът е в черни дрехи (тъмни); на лявата гръд носил емблема или значка на фирмата.
Стойко не разбираше руски и аз му превеждах. Съгласи се, че може и да е така, но
държеше да чуе Ванга какво вижда
Надвечер седнахме отпред на пейката - леля, Стойко и аз. Разговорихме се. Той ни каза, че полетът му за Австралия е на другия ден и не може да остане за празника.
Леля взе от него снимката на изчезналото момиче и му каза: „Това, което ти е казало руското дете, е истината. Търсете го там, където то ви е посочило!"
След време Стойко се обади с една картичка и в нея ми пишеше, че са открили останките на Шанън на посоченото от Светлана място.
Искам само да припомня един всеизвестен факт, който не бива да се забравя - Австралия се намира на повече от 20 хиляди километра от България.
Ровичкайки в интернет, открих за мое изумление в руския сайт „Наша планета" от 18 септември 2011 г. журналистически материал, в който Светлана и майка й си спомнят за това нейно пророчество. В главното казаното от тях съвпада с моите спомени.
„След разговора с Ванга при нас дойде Митко и помоли по снимката да определя къде може да се намери тялото на загиналата дъщеричка на неговия приятел от Австралия: „Ванга ме изпрати при теб, каза: „Нека Света да каже!" Света внимателно разгледа снимката и започна за говори - спомня си мама Надежда. „Момичето е мъртво, убил го е някакъв мъж с безумни очи." И впоследствие се оказа, че убиецът е наркоман. Митко попита: „Можеш ли да определиш мястото, където лежи тялото?" Оказва се, проблемът бил в това, че са я закопали на частен терен. И понеже би трябвало да копаят голям участък, трябвало да заплатят немислими пари, затова било важно да се обозначи мястото много точно. Света описа територията, където лежал трупът на момичето: „Виждам път, има черно-бял раиран стълб, 2 храста, къщата им."
След известно време Митко донесе снимка, направена от въртолет: „Разпознаваш ли?"
А на нея - всичко, за което разказа Света - стълб, два храста, къща... А Света съжаляваше: „Трябваше да снимат малко по-отляво, там лежи тялото." И обозначи с кръстче мястото. Там и я намериха, бедничката.
Светлана Кулешова изпълни поръката на Ванга..."
Димитър Гайгуров*
*Откъс от едноименната книга, която излезе в България на 25 март (ИК ,,Синева"). В спомените си синът на Любка - сестрата на Ванга, е включил много неизвестни факти от живота й и десетки снимки, направени от него. Авторът, за разлика от мнозина други, упражнявали се върху паметта на Ванга, се е придържал само към фактите, за които знае от първа ръка.
