Мандатът на Байдън скоро ще бъде подложен на изпитание

Джули Пейс от Асошиейтед прес; превод: БТА

На изборите през 2020 г. Байдън заложи на нещо съвсем просто: че една страна, дълбоко разделена по партийни пристрастия, е готова за ново начало. Той знаеше, че няма да бъде най-въодушевяващия кандидат, нито най-завладяващия оратор. Знаеше, че се кандидатира като стар бял мъж в партия, която става все по-млада и по-многообразна. Знаеше, че за да спечели, ще му е необходима както енергията на либералите, така и подкрепата на центристите, сегменти от електората, които нямат много общи неща освен споделеното презрение към президента Доналд Тръмп. В крайна сметка Байдън излезе победител и за поддръжниците му това беше и повод за радост, и облекчение. Но резултатите изпратиха смесени сигнали за готовността на нацията да обърне страницата на един от най-поляризиращите периоди в съвременната американска история. Байдън спечели някои от ключовите оспорвани щати, включително Пенсилвания и Уисконсин, с малка преднина. Той получи повече гласове в цялата страна от който и да било кандидат за президент - над 74 милиона и преброяването не е приключило - но броят на получените от Тръмп гласове също се оказа рекордно висок и това показва какво е влиянието на президента не само сред основните му поддръжници, а и в Републиканската партия като цяло. След победата си Байдън заяви, че е получил мандат. Но дали наистина има мандат? Скоро това ще бъде поставено на изпитание.

Байдън не само спечели с малко мнозинство в оспорваните щати, но и демократите водеха трудни битки за Сената в цялата страна. Дали ще се сбъднат надеждите им да спечелят мнозинство в горната камара и да дадат на Байдън влиянието, което ще е необходимо, за да приема важни закони, вероятно ще зависи от резултатите от втория кръг на изборите за сенатори в Джорджия, който ще е през януари догодина. Освен това предизборната кампания през 2020 г. ясно показа колко дълбока е подкрепата за Тръмп, особено сред белите американци в селските райони. Те видяха в Тръмп неочаквана сродна душа, президент, който се бореше агресивно срещу силите на естаблишмента във Вашингтон, в Холивуд и други пантеони на властта. Той превърна недоволството на поддръжниците си в свое собствено и им даде глас, какъвто те смятаха, че нямат. Освен това засега Тръмп не се е признал за победен от Байдън на изборите и обещава да заведе неясно какви съдебни дела за резултатите от изборите. Отказът му да се признае за победен обаче няма никакво практическо значение за победата на Байдън.

Тръмп обаче може да затрудни преходния период на Байдън към Белия дом. Той има още 10 седмици на поста си и може да използва правомощията си в изпълнителната власт по редица въпроси. И след като напусне Белия дом, все още ще разполага с мощния се акаунт в Тwitter и може би дори с възможността да продължи митингите си, за да продължава да мобилизира поддръжниците си. Байдън ще трябва да преодолява това дълбоко разделение на американците. А във Вашингтон може да се опита да съживи едно загубено изкуство: на политическия компромис. Някои демократи се отнасят пренебрежително към идеята, че републиканците може да имат стимул да работят с Байдън. Други смятат, че дългогодишната работа на Байдън в Сената му дава реален шанс да спечели някои политици от Голямата стара партия. "Фактът, че той има отдавнашни отношения с републиканци в Камарата на представителите и Сената ще е предимство. За тях той е позната величина", заяви Валери Джарет, която е работила с Байдън, когато е била висш съветник на президента Барак Обама. Байдън ще бъде притискан и от лявото крило на собствената си партия. По време на общите избори либералите като цяло оставиха настрана собственото си недоволство от по-умерената политика на Байдън, като решиха, че победата над Тръмп е по-важна от различията им с предложенията на бившия вицепрезидент за здравеопазването или климатичните промени.

"Избирането на Байдън не е краят, това е началото", заяви сенатор Бърни Сандърс от Върмонт, който си оспорваше с него кандидатпрезидентската номинация на Демократическата партия, а след това даде пример, призовавайки прогресистите да го подкрепят. Победата на Байдън слага край на бурното управление на Тръмп и възвестява нов национален подход към пандемията от коронавирус, икономическата несигурност и социалните вълнения. По време на предизборната надпревара тази година Байдън определи залога като екзистенциален, предупреждавайки, че още четири години с Тръмп като президент "ще променят фундаментално същността на това, кои сме като нация". Това бяха повече от избори, твърдеше той, това беше борба за душата на Америка. Звучеше като клише, но изглежда с всяка изминала седмица от предизборната кампания намираше отзвук сред все повече американци. Част от аргументите на Байдън бяха насочени към доверието, което си беше извоювал сред избирателите, особено по време на осемте си години като вицепрезидент. Въпреки неуморните нападки на Тръмп в продължение на повече от година повечето американци запазиха доброто си отношение към бившия вицепрезидент. Когато Тръмп се опита да заклейми Байдън като крайноляв социалист или корумпиран престъпник, най-силният контрааргумент на Байдън често беше да включи камерата и да каже на американците: "Вие ме познавате". "Гласоподавателите знаеха кой е, знаеха какви позиции защитава, знаеха, че е добър човек с честна душа", заяви сенатор Кирстен Джилибранд от Ню Йорк, един от двайсетината демократи, които се бориха с Байдън за партийната номинация. "Той наистина беше подходящият човек за този момент". За много американци преките последици от президентството на Тръмп се усетиха по-тежко в последните месеци от кампанията, когато дойде коронавирусната пандемия. Над 236 000 души в САЩ станаха жертва на вируса, най-големият потвърден брой на жертвите в целия свят - а страната поставя нови рекорди по брой на случаите със застудяването и пренасянето на повече дейности на закрито. Пандемията е обвинявана и за загубата на милиони работни места, има и опасения за предстоящ икономически спад. Байдън пое пресметнат риск по време на разпространението на пандемията, като превърна собствената си кампания в модел за начина, по който ще се бори с кризата като президент. Той затвори предизборния си щаб и спря личните си участия в събития; когато пътуваше, носеше маска и се държеше на разстояние от другите. Ярък беше контрастът между Байдън и Тръмп, който продължи да обикаля страната, за да участва в митинги, и в крайна сметка се зарази с вируса. Сега справянето с пандемията и с последиците й в почти всеки аспект от живота на американците скоро ще стане задача на Байдън. Той ще наследи един от най-сложните проблеми, пред които се е изправял нов президент от времето на Франклин Д. Рузвелт, встъпил в длъжност през 1933 г. по време на Голямата депресия. За миг обаче Байдън може да порадва на върховото постижение на почти петдесетгодишната си кариера в обществения живот. Той се е кандидатирал два пъти за президент преди 2020 г., но и двете му предизборни кампании бързо се провалиха. След като се отказа да се кандидатира през 2016 г., изглеждаше, че амбициите му за Белия дом най-вероятно ще останат неосъществени. Но Тръмп го върна на арената, Тръмп придаде смисъл и цел на кампанията му. Тръмп му помогна да спечели.