сн. ibox.bg

 

Човекът, чието име е нарицателно за потискане на журналисти в последните няколко години - Делян Пеевски, стана следовател. Макар че държи в ръцете си почти всички български вестници, четири телевизии и неясно колко интернет страници, г-н Пеевски поиска - и му дадоха! - участие и в съдебната власт. С решение на Висшия съдебен съвет той бе назначен за следовател в следствения отдел на Столичната градска прокуратура в София. Този пост Пеевски заемаше за кратко, преди да влезе в голямата политика. Законът му позволява да се върне отново там на работа, но работата му като следовател е вече въпрос на морал след скандалите с медиите му, смятат вестникари.

Пеевски ще работи под ръководството на новия началник на отдела Петьо Петров, известен и като Петьо Еврото, чието назначение също предизвика критични коментари. Прякора си Еврото носи от времето, когато бе един от основните свидетели по делото за даване на подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев. По това делото Цонев бе и подсъдим, но по-късно оправдан.

Пеевски бе назначен в столичното следствие през 2005 г., въпреки че нямаше необходимия юридически стаж. През 2006 г. обаче той стана заместник-министър на бедствията и авариите в правителството на тройната коалиция. Пеевски отново стана следовател за една седмица през юли 2009 г., преди да се закълне като народен представител на ДПС в 41-вото народно събрание.

Заедно с майка си Ирена Кръстева той ръководи редица медии, свързвани и с банкера Цветан Василев. Това са "Монитор", "Телеграф", а чрез свързани фирми вероятно и "Стандарт"  и "Новинар", тъй като тези четири издания интерпретират новините в България в завиден унисон. До падането на правителството на Борисов това бяха вестниците, където журналистите бяха жестоко цензурирани. Но затова пък имаха възможност и задължение да венцехвалят премиера по най-разнообразен начин всяка сутрин по страниците. След като подаде оставка, премиерът вече бе леко загърбен от изданията в очакване да видят кой ще е новият силен на деня, та вероятно да се насочат към обслужване на него. Това, което те не успяваха да сторят докрай сутрин, го довършваха вечер ТВ7 и Би Би Ти, която от няколко седмици се нарича вече News7. Двете телевизии бяха рупорът на Бойко Борисов в лицето на водещия Николай Бареков. Напоследък телевизиите посмениха малко тона и също на свой ред загърбиха Борисов, но не съвсем радикално - оставили са си вратичка отново да започнат да го обслужват в случай, че пак спечели изборите. Освен тях Пеевски контролира още спортен и филмов тв канал.

През 2001 г. Пеевски беше едно от любимите деца и на НДСВ. Нашумя, когато стана съучредител на сдружението "Младежко НДСВ" заедно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева - Росен. След време по нареждане на Сакскобургготски от НДСВ се разграничиха от тази организация, но Пеевски вече правеше бурна кариера. На 21 години стана най-младият член на политически кабинет, когато беше назначен от министър Пламен Петров за парламентарен секретар на неговото транспортно министерство. Този пост му позволи да влезе в борда на директорите на "Пристанище Варна".

Една от първите работи на Пеевски тогава била да поиска от ръководството на пристанището луксозен джип. След само четири месеца беше освободен от борда заради липса на образователен ценз и след големи разправии в Народното събрание за това какви хора могат и трябва да влизат в подобни бордове.

Най-големият скандал, в който той се замеси, беше свързан с приватизацията на зала "Универсиада" и спортния комплекс "Тотошанс" в Златни пясъци. С помощта царския любимец - тогавашния спортен министър Васил Иванов-Лучано, имотите неочаквано се оказаха апортирани от държавната фирма "Олимпика" ЕАД в смесено дружество, в което участваше частна фирма, свързвана със самия Лучано.

През 2007 г. Пеевски беше уволнен от поста зам.-министър в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии след грандиозния корупционен скандал между Румен Овчаров и Ангел Александров.

По-късно разследването срещу него беше спряно поради липса на доказателства и заради коалиционните си ангажименти премиерът Станишев беше принуден да го възстанови на поста му.