Едно българско семейство с три деца реши да смени уредения си живот във Флорида и да се върне в България. 36-годишната Диана начертава пътя обратно към родния Елин Пелин, на който дава сърцето и душата си с различни каузи. Допреди три години тя и нейният съпруг Даниел живеят добре в Тампа. Там се раждат и трите им деца – Деа, Димитър и Дамян. През 2016 г. обаче аргументите за завръщането стават повече от тези за оставането и те решават да поемат отново към Родината. „Голямото ми момче беше на 6 години и бяхме пред избора дали ще направим едни три американчета, или ще ги направим българи. Ако децата тръгнат на училище там, забравяш всичко българско”, разказва Диана. Днес малката Деа обичайно тръгва на детска градина,
пеейки български химн
„Беше на две години, когато започна да го пее“, спомня си, смеейки се, майка й.
Диана е завършила с отличие икономика на отбраната и сигурността, но никога не е работила по специалността. Обича предизвикателствата и не се бои да опитва. "Мъката по родното място е голямо нещо. Сърцето винаги влече назад за съжаление", обяснява днес тя защо се е отказала от американската си мечта. Животът в Америка е научил Диана и Даниел да не бъдат безучастни към обществените проблеми и да си намират каузи. А талантът на младата жена да увлича след себе си и други хора бързо дава резултат. След завръщането си Диана, подпомогната от Даниел, се заема с различни обществено полезни каузи. В родния Елин Пелин основава клуб по история „Аз съм българче”, където децата да се учат на родолюбие. Развива и своя Работилничка за чудеса "Малечко Палечко", в която твори ръчно изработени подаръци. Отворена към хората, усмихната и готова да помогне. Организирала е две акции по кръводаряване, обновила е детската площадка до блока. “Българите трябва да се научим, че държавата не ни е длъжна, че
освен права, имаме и задължения
като граждани и ако си ги изпълняваме, животът ни със сигурност ще стане по-добър. Така е в Америка”, разказва още Диана. Там е научила,че "Азът не е в центъра на Вселената" и трябва да мислиш с какво можеш да бъдеш полезен. Убедена е, че да правиш добрини е висша добродетел, а доброто е заразно. Така възпитава и децата си.
"Това е нещото, което ни липсва. Винаги чакаме някой нещо да направи, а всъщност ние не правим нищо. Казваме: "Ами да, ние сме си платили данъците, така че еди-кой си е длъжен. Всъщност всички сме длъжни, за да живеят децата ни по-добре, което е най-важното", убедена е младата жена. Тя вярва, че е хубаво някой да прави нещо за нас, но е хубаво и ние да правим нещо, и ние да даваме нещо. “Аз нямам нищо против да изляза, да боядисам пейката, да боядисам детската площадка, без никой да ми плати. Защото децата ми ще играят там, аз ще изляза сутрин да пия едно кафе там. Нямам нищо против да го правя, но хората винаги казват: "Ами да, ама някой е длъжен. Аз правя боклук, а на някой му се плаща да го изчисти." Защо трябва някой да го изчисти, като можем изобщо да не го правим този боклук? Това много ме дразни.
Хората не са отговорни към собствения си живот
към средата, в която живеят", ядосва се Дани. А тя през миналия май обновила надписите на две мемориални плочи с имената на загиналите във войните.
„Купихме една такава златна боя и аз няколко дни висях там на едно столче, за да мога да ги изпиша тези буквички“, разказва още младата българка. По идея на Диана през следващите месеци на стената на училището ще бъдат изрисувани владетелите от Първото и Второто българско царство. Ще започнат с ликовете на хановете Кубрат, Аспарух и Тервел. Остава само да се намери художникът, който да изрисува училището.
