Леонардо да Винчи, чийто живот и година на смърт са известни на целия свят, е може би най-загадъчната фигура от Възраждането. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут най-вече заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ - стенопис, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца - и „Мона Лиза“. Една от най-нашумелите му картини и все още неразгадани е именно Мона Лиза. Светът й се възхищава вече повече от 500 г., но тайната й си остава все така мистериозна. Тъжната съдба на Мона Лиза е да бъде винаги усмихната. Непроницаемата мимика, която Леонардо е изрисувал по устните на съпругата на търговеца на коприна Франческо Бартоломео дел Джокондо,
занимава умовете векове наред
На 19 септември 1478 г. Да Винчи завършва Мона Лиза, но дълги години пази това в тайна. Между 1503 и 1517 г. рисува, преправя и завършва най-известния портрет в историята на изкуството. През 1524 г., след смъртта му, сестрите на Салай продават картината на Франсоа І за 4000 екю. Кралят нарежда картината да бъде окачена в банята му, където има платна на Рафаело и други художници. От влагата състоянието на Мона Лиза се влошава и я преместват в Лувъра – така тя попада там за първи път през 50-те години на 17-ти век. След революцията Джокондата става част от бъдещия музей, разположен в Лувъра. Тя е там до идването на власт на Наполеон, който я взима за спалнята си.
След войната Джокондата е напускала Лувъра само два пъти – през 1963 г. гостува в САЩ, където в Ню Йорк над един милион души отиват да я видят, а през 1974 г. е изложена в Токио и в Москва. Пред музея „Пушкин“ има безкрайни опашки, на които хората чакат с дни и спят на тротоара, за да видят Джокондата с нейната провокираща усмивка. От 1974 г. до днес Мона Лиза е в Лувъра. Тя е задължително място за поклонение и ако успеете да пробиете кордона от азиатци с огромни фотоапарати и безброй туристи, гледащи я през екраните на таблетите и телефоните си, може и да я видите – малка, далечна и гледаща
насмешливо на цялата тази суета
„Това, което отличава Мона Лиза от всички легендарни жени, е, че докрай остава непозната величина, анонимна, нереална, без съдба, един ненаписан лист, повече продукт на фантазията, отколкото реалност“, пише Тим Улрихс, изследовател и колекционер на Да Винчи. Леонардо е роден на 15 април 1452 г. като незаконен син на богатия нотариус и земевладелец Пиеро да Винчи, но приет от баща си, женен за богата аристократка, години по-късно. Майката на един от най-големите гении в историята на изкуствата - Катерина - била обикновена селянка, бедно момиче, останало рано без родители, което едва 15-годишно е прелъстено от доста по-голям от нея мъж,
превърнал се в баща на детето й
Имал е добро домашно образование от мащехата си, която се грижела добре за него, но са му липсвали систематичните занятия по гръцки език и латински. Имал е умението да свири на лира, при това много добре. Леонардо презирал художниците, които работели само за пари. Той бил вегетарианец и е писал, че „ще дойде време, когато хората ще гледат на убийството на животно, както гледат на убийството на човек“. Той обожавал животните, особено конете. Купувал от пазарите птици в клетки и
след това ги пускал на свобода
В Милано Да Винчи 13 години бил разпоредител на придворни пирове. По това време изобретил приспособления, които облекчавали труда на готвачите. Опитвал се безуспешно да въведе салфетките, възмущавал се, че аристократите бършели приборите си в дрехите на съседите си по маса или в покривката на масата. Две години преди смъртта си Леонардо престанал да усеща дясната си ръка заради увреден нерв следствие на сърдечен удар, започнал трудно да се движи. Въпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си. Последната година изкарал в леглото си. Леонардо умира на 2 май 1519 г. на 68-годишна възраст в замъка Кло Люсе. Според Вазари крал Франсоа I присъства в момента на смъртта му, но някои други сведения показват, че това е само легенда, популярна във Франция. Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо
е следван от процесия от 60 просяци
Той е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи.
Сред останалите наследници са дългогодишният ученик на Леонардо Салай и слугата му Батиста, които получават половината от лозята му, братята му, които получават земи, и прислужницата му, която получава черно наметало с кожи. Леонардо е известен и с многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринася също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството. Изобретил е прототипа на автомобила, подводницата, парашута, танка, вертолета и др.
