Всички сме се смяли при гледката на две кучета, които си миришат задните части. Това е хумористична гледка за нас, хората, но всъщност това помага на кученцата да се опознаят доста добре. Сега, за съжаление, нови изследвания показват, че подушването или близането на гениталиите на други кучета може да доведе до разпространение на необичаен вид раково заболяване, наречено кучешки трансмисивен венерически тумор (КТВТ), от интимните части на едно кученце към носа или устата на друго.
Важно е да се отбележи, че констатациите на Университета в Кеймбридж показват също, че вероятността мъжките кучета да се заразят с оро-назалната разновидност на кучешкия трансмисивен венерически тумор е четири до пет пъти по-голяма от тази при женските. Защо е толкова голяма разликата между половете? Ами мъжките кучета са склонни да прекарват много повече време в облизване и мирисане на гениталиите на женските кучета, отколкото обратното.
КТВT е доста заразен и може да се разпространява между кучетата чрез физически контакт. Живите ракови клетки всъщност физически се "трансплантират" от едно куче на друго. В повечето случаи КТВТ се разпространява по време на полов акт и въздейства върху гениталиите на кучетата, но в някои случаи се разпространява върху носа, устата и кожата.
За целите на този проект изследователите анализират база данни с почти 2000 случая на КТВТ от цял свят и отбелязват само 32 тумора на КТВТ, засягащи носа или устата. От тези 32 случая 27 са при мъжки кучета.
"Установихме, че много значителна част от туморите на носа или устата при кучешкия трансмисивен рак са при мъжки кучета", казва в изявление първият автор на изследването д-р Андреа Стракова от Факултета по ветеринарна медицина на Университета в Кеймбридж.
Колко често се среща КТВT при кучетата?
Този странен вид рак датира отпреди хиляди години от едно-единствено куче. Невероятно е, че ракът е оцелял и след смъртта на това първоначално куче и оттогава се разпространява от куче на куче. Днес той се среща в кучешки популации по цялото земно кълбо и се смята за най-старата и най-разпространена ракова линия, позната в природата. При това той е най-разпространен в страни със свободно живеещи популации от кучета.
"Въпреки че кучешкият трансмисивен рак може да бъде диагностициран и лекуван сравнително лесно, ветеринарните лекари в Обединеното кралство може да не са запознати с признаците на заболяването, тъй като тук то се среща много рядко", добавя д-р Стракова. "Смятаме, че е важно да се разглежда КТВТ като възможна диагноза за оро-носалните тумори при кучетата. Лечението е много ефективно, като се използва еднократна химиотерапия с винкристин, и по-голямата част от кучетата се възстановяват".
Често срещаните симптоми, свързани с оро-назалната форма на КТВТ, включват затруднено дишане, кихане, хъркане, деформация на носа и кървав/друг секрет от носа или устата.
Изследването е публикувано в списание "Veterinary Record".