Една българска тийнейджърка привлича погледите на спортните среди в България и в света с постиженията си. Само на 19 години, тя е европейска шампионка до 20 г. и двукратна вицеевропейска до 17 г., носителка на световната купа до 20 г. и бронзова медалистка от световно първенство за девойки. Тя се казва Йоана Илиева и носи на България първите изобщо медали за българската фехтовка при жените, а постиженията й са най-сериозните от времето на Васил Етрополски. Именно това е името на академията, чийто възпитаник е Йоана. „Много е приятно, когато чувам подобни неща, няма да лъжа - казва момичето по повод изброяването на титлите й. - В същия момент е имало хиляди пъти, в които съм се чудела
дали ще успея
Дали усилията, които влагам, ще се отплатят. Тогава обаче идват треньорът, клубът, приятелите ми, които ми помагат да изляза оттам и да започна да мисля за правилните неща.“ В момента Йоана се радва на заслужена почивка след една тежка година - не само в професионален аспект, но и в личен. Тази година Йоана завърши гимназия и бе абитуриентка въпреки тежката ситуация с пандемията от коронавирус.
„Всеки ден се променяха нещата - ще има бал, няма да има бал. Затова ние предпочетохме да изчакаме до последно, за да можем да се насладим на емоцията въпреки ситуацията“, споделя младата българска надежда пред webcafe. Казва, че е готова да отдаде живота си на фехтовката. Вече е приета с този спорт в НСА и въпреки че е на почивка в момента, отлично знае, че когато се върне в София, я чакат отново тренировъчни лагери. Глобалната пандемия от COVID-19 нанесе сериозни поражения на населението и на световната икономика и отложи големи спортни прояви, включително олимпийските игри, но Йоана вижда положителното. За нея това означава още една година, в която може да израсне и да стане още по-добра, за да спечели квота за Токио 2020 (олимпиадата запази името си, въпреки че ще се проведе през 2021 година). „Олимпийската квалификация не се е състояла и не се знае дали ще се ходи на олимпиада.
Ще се боря със зъби и нокти
За мен това е още една година плюс и страхотна възможност. Световно първенство също беше отменено с година. Това само увеличава шансовете ми да го спечеля, още една година.“
Йоана започва с фехтовката съвсем случайно, но още като ученичка е тотално запленена от този спорт, който е далеч от най-популярните у нас. „Дори не знаех как се казва - споделя тя. - Нашата академия обикаляше да събира деца от училищата. И като всяко дете, нямаше как да не се впечатля от хора с мечове и маски. Стана ми интересно, отидох в залата и докато се усетя, вече бяха минали четири години. Пробвах и други спортове, но като че ли всеки път, в който се опитвах да си харесам някакъв друг спорт, съдбата сякаш ме дърпаше към фехтовката. Пробвах плуване за около година, но веднъж ми се скараха на една тренировка и след това повече не се появих. Исках да опитам таекуондо, но като видях какво правят на тренировката, се стреснах и дори не влязох в залата. Щях да пробвам и лека атлетика, но когато трябваше да отида, ме заболя коремът и така не стигнах до пистата.“ Както във всички спортове, така и при фехтовката зад всеки успешен спортист стои един успешен треньор. В случая на Йоана това е Ивайло Воденов. „Той е с мен, откакто съм съвсем малка - споделя тя.
Той ми е като родител
и мога да се обърна към него с въпроси не само за спорта, но и за живота ми. Когато се колебая за нещо, той винаги е бил до мен.“
Три са оръжията, които се използват във фехтовката: шпага, рапира и сабя. Именно с последното Йоана поразява съперничките си. „Сабята не съм си я избрала аз, просто треньорите в нашата школа се занимават с това“, казва тя. Основните разлики между трите оръжия са във външния вид и в поражаемата повърхност (коя част от тялото попада под ударите). При сабята са позволени както мушкащи, така и разсичащи удари, а лекотата на оръжието го прави перфектно за контраатакуващи движения. Въпреки че рядко ще чуете или ще прочетете новини, свързани с фехтовката, това далеч не обезкуражава Йоана. Дори напротив. Още от малка тя се държи като абсолютен професионалист и е фокусирана само и единствено върху себе си.
„Предпочитам да не се говори за нещо, преди то да е станало, защото така никога няма да се случи. Това, което правя, ми носи огромна радост и не ме интересува кой го оценява и кой - не. Според мен, който се интересува от спорт, той ще открие важните неща“, категорична е Йоана.
