Николай Бареков е денонощно на екрана на ТВ 7. Ако случайно го няма, звучи от слушалките на водещите
Колкото и да се опитват да са различни националните телевизии, които България има, толкова обичат да копират една от друга разни клишета. Запалените телемани трябва да са забелязали поне дузина от тях. Пет обаче са най-досадни, но затова пък най-редовно предлагани на аудиторията.
Първата досада всъщност тръгна от вестниците. Тя бе вкарана в употреба някъде в средата на 90-те, когато пресата захвърли големия си формат и се превърна в таблоидна. Това стана едновременно с бума на всевъзможни агенции за манекенки, които от своя страна пък започнаха да търсят най-разнообразни начини да предлагат млада плът. Та по това време прогнозите за времето от малки сбутани каренца израснаха до цели страници, украсени с полуголи момички. Те позираха предизвикателно, но слава Богу, поне мълчаха, макар голямата мечта на всяка манекенка да е да води предаване, за да каже на целия свят, че е изчела Паулу Коелю. С времето това бе все по-малко прогноза и все повече нещо друго. Тенденция, която успешно доразвиха частните телевизии. В Нова тв стана почти традиция в минутите за времето да преобладават не прогнози, а недоразумения. Едни момиченца, кацнали в телевизиите очевидно от провинцията и одобрени само заради телцето им,
побъркват зрителя с мьекия си акцент
Други го довършват с простотии. Все им е весело, все търсят Мусала в района на Южното Черноморие, а морето - по границата със Сърбия. Но така е то, когато си се озовал случайно пред камерата, защото някоя агенция е платила за теб. Празни приказки вместо прогнози често предлага и Емил Чолаков по бТВ, който иначе е дипломиран синоптик. Наместо точна информация той обича да прави каламбури, да обяснява разни историйки и да казва всичко друго освен това, което зрителят очаква от него. Дори консервативната БНТ отдавна загърби професионалните метеоролози от НИМХ при БАН и се отдаде на младите закачливи момички. Така че който иска да разбере какво ще е времето в България, очевидно трябва да слуша радио или да влезе в интернет. Единствено там прогнозите все още са изчерпателни, професионални и традиционни.
Любим пълнеж на всеки репортаж независимо от темата са анкетите с граждани. Това е дежурно клише за всички телевизии, а за драгия зрител е втората голяма досада. Зародишът на този медиен навик се крие още в зората на демокрацията. Освободени от страховете на цензурата да не би някой зрител или слушател, включен на живо, да каже нещо криво, след падането на комунизма електронните медии минаха в другата крайност. В началото почти нямаше предаване, което да не започва или свършва с включване на аудиторията по телефона. Няколко дежурни лица, жадни за минутката слава, започнаха да се обаждат по всички предавания с компетентни мнения за всичко, но най-вече с простащини. Постепенно тази практика се измести към кабеларките, а националните телевизии я доразвиха тематично, като прехвърлиха празното говорене на
случайните граждани в централните новини
Може репортажът да е за полицейска акция в Карлуково, за горещините по морето или за всекидневните митинги срещу Орешарски, но непременно близо минута е заделена за няколко души от улицата, които казват там нещо си. Достатъчно е в три репортажа да има такъв безсмислен пълнеж, за да не остане време в емисията за друго важно събитие от деня. Типичен пример бе отразяването тази седмица на решението на Европейския съюз да включи в списъка на терористичните организации на военното крило на "Хизбула".
Тази новина има пряко отношение към България, защото вкара страната в големите новини покрай атентата в Бургас. Но улисани в уличното празноговорене, и трите национални телевизии я сбутаха навътре в новините и практически я убиха. Наместо това, което за големите медии е новина №1, BG телевизиите сложиха най-напред в емисията си познатото и едно и също: малко Орешарски, малко Бойко,
щипка Сидеров за аромат
и лъжичка-две Мая Манолова. Недай си Боже пък, в България да има някакво слабо земетресение. Почват се едни дълги провлачени репортажи, в които най-гледаното време е заето от анкети с очевидци, които споделят едни нечувани мнения, с което много допринасят за информационната пълнота. Един казва, че се страхува от земетресения, друг - че не го е страх, трети също изпитвал страх, както и четвърти. Наскоро bTV включи гражданка, която обясни, че като я заболи лакътят, значи ще има трус. Няма що, голяма новина.
Много журналисти, попадайки в телевизия, буквално загубват представа за време и пространство и решават, че са като политиците - могат да са главни герои в новините. Това чувство се подсилва и от факта, че водещите се задържат на екран обикновено доста по-дълго от два или три депутатски мандата. Автоновините са третата голяма досада. Те са най-различни. Може да са протяжни репортажи за това как журналистът хикс от нашата телевизия взе поредна голяма награда от енското ведомство.
Като същевременно репортерът игрек от конкурентната медия, взел и той награда там, се пропуска. Може да е токшоу по обяд, в което гост ще е колежката, която води сутринта. Или пък състезание, в което играчите са колегите от вечерните новини. Понякога медиите се групират две по две и се канят взаимно. БНТ и Нова по едно време много се обичаха и нямаше водещ от едната, който да не е погостувал в другата. Сега такава любов цари между Нова и ТВ 7. Но ТВ 7 се има и с bTV, поради което съответните журналисти от едната медия редовно се разхождат до другата и постоянно си прехвърлят участия. Нова обича да показва в сутрешния си блок как са прекарали свободното си време водещите му - падали ли са, ставали ли са, плували ли са в морето или не. Сутрешният блок на ТВ 7 пък е една
нестихваща хроника на Николай Бареков
- директора на медиата. Той постоянно изскача отнякъде, а когато уж липсва от екрана, явно е в слушалките на водещите, понеже те не престават да го цитират. "И г-н Бареков има въпрос към вас", е любимото им изречение, от което следва да се разбира, че директорът е денонощно на линия и диктува правилните насоки на медиата. Вечер в централните новини същото лице е в репортажите. Турнето му из страната, в което го замеряха с какво ли не, бе основна новина дни наред, както и меракът му да прави нова партия.
И четирите национални канала смятат за много важна новина, достойна за централната си емисия, развитието на случката в собствените им риалити формати. Ще се вземат ли влюбените в "Биг брадър", оцелял ли е оцеляващият в "Къртицата", как са се представили участниците в "Гласът на България", коя партия кой участник си е харесала от "Големият избор" по БНТ - тези "ударни" събития успешно са намърдани всяка зимна вечер редом до Барак Обама, ядрената бомба на КНДР и обстановката по пътищата.
Но всичко това угасва в края на юли - тогава започва дългият период, в който всички национални телевизии дружно са погребали програмите си. Дойде ли август, за драгия зрител настъпва най-главната досада - програмата свършва и да е жив и здрав Холивуд. Добре че и вестниците не правят така с аудиторията си. Иначе на тази и съседните страници на BG VOICE сега може би щеше да има по една кръстословица и много судоку за пълнеж.
