Преди 84 години, на 27 март 1940 г., само на 47 години напуска завинаги този свят един от великите световни кечисти на всички времена, българинът Дан Колов.
Половин век преди друга една спортна легенда – Христо Стоичков, кечистът прави името на малката България да се чува и да стане известно не само в Европа, но и далеч отвъд Океана, в двете Америки и Австралия, разказва Telegraph.bg.
Животът на легендата на кеча е интересен и динамичен, пълен с множество перипетии, трудни моменти и дори с реален риск за живота му извън тепиха. Истинските имена на българската легенда в свободната борба са Дончо Колев Денев. Но в продължение на четвърт век той е известен по цял свят освен с псевдонима си Дан Колов, още и с прозвищата Кинг Конг, Железните ръце, Българският и Балканският лъв.
Прочети още
Бъдещата кеч легенда е роден на 26 декември 1892 г. в севлиевското село Сенник. Когато е едва на 7 години, умира баща му и за да помага на семейството, малкият Дончо е даден да работи като говедар.
Тичането подир говедата обаче не е за него и 13-годишен заминава с други възрастни хора от селото на гурбет като градинар в Унгария. Там съдбата го среща с друг велик български борец, горнооряховчанина Никола Петров, който вижда потенциала в сънародника си и го съветва да не си губи напразно времето и силата, а да хваща първия параход за Америка. Дончо последва съвета му и с малко спестени пари в джоба заминава за Страната на неограничените възможности.
През 1909 година с група българи се качват на кораб за Америка. Започва като докер на пристанище, миньор в Оклахома, после е общ работник на железопътна линия. В щата Айова строи електроцентрала. Работниците си организират борби, на които българинът веднага се набива в очи със своята сила и безкомпромисност. Тук през 1914 година птиченцето кацва на рамото му и се открива широкият път към слава и величие.
Съдба
През тази година той съвсем случайно купува билет за цирково представление на цирк „Виктория“, в което един от коронните номера е гастрол на известен борец, срещу когото всеки мъж от публиката може да се изправи. И ако го победи, да спечели определена сума.
Младият Дончо решително излиза на арената и само за по-малко от 2 минути успява да тръшне на манежа 160-килограмовия прехвален борец на име Джеф Лоурънс. И това се оказва началото на неговата кариера. Веднага го наемат в цирка и в следващите 5 години българинът обикаля Америка надлъж и шир. В следващите няколко години българинът участва в десетки аматьорски схватки за пари. А през 1917 г. подписва и професионален договор с мениджъра Дейвид Харисън.
По съвет на мениджъра той приема псевдонима Дан Колов, като фамилията му трябвало да предизвиква асоциации с „колос“. Още в началото на кариерата си българинът успява да спечели победи срещу някои от най-гръмките имена в света на кеча в Америка, сред които: Збишко Циганевич, Джак Ширей, Джим Браунинг, Джо Стекър, както и срещу вече познатия му от цирка Джеф Лоурънс.
По това време кечът е с доста свободни правила – борбите се провеждат на боксов ринг в 3 рунда по 20 минути, разрешени са ударите с юмруци и крака, както и душенето. Стигало се е до смърт на ринга!
Охрана
Само за 5-6 години момчето от севлиевското село се превръща в един от най-титулуваните кечисти в САЩ. Той вече има своя охрана, а жените го причакват на улицата и му се обясняват в любов. По това време Дан Колов получава и примамливото предложение да смени българското си гражданство с американско.
Той отказва, при това не веднъж, а няколко пъти през кариерата си. „Чувствам се силен точно защото съм българин“, заявява той. И дори нещо повече, иска на афишите за срещите му да пише, че е от България. Разбира се, мениджърите невинаги се съобразяват с желанието му и често го представят като руснак, поляк и дори турчин.
Нож
Славата на Дан Колов се разнася далеч извън пределите на Съединените щати и през 1924 г. той е поканен на турнир в Япония. Мениджърът му, разбира се, приема.
По това време кечът в Япония се радва на особено внимание наред със сумото. А и японците винаги са изпитвали истинско уважение и дори преклонение пред майсторите на силовите спортове. Наред с останалите съперници, с които българинът успява лесно да се справи, черешката на тортата е двубоят му с местната легенда Джики Хигън – Удушвача, чиято слава му печели славата на полубог в Страната на изгряващото слънце.
До този момент японецът никога не е побеждаван. Първи път винаги има, но когато това се случи пред собствената публика и пред самия японски император, не само че не е приятно, но може да бъде и истински опасно за живота на победителя. След края на срещата охраната едва успява да изведе българина през задния вход, преди той да бъде нападнат и линчуван от разярената публика. Но с това опасностите не са отминали.
Вечерта в хотела, докато българинът се разхожда по халат в стаята, внезапно през прозореца прелита нож, който се забива в гардероба на сантиметри от главата на бореца. Още същата нощ българинът и екипът му тайно напускат хотела и едва след като параходът отплава от японските брегове, всички въздъхват с облекчение. След като вече са се прибрали живи и здрави в Америка, Дан Колов и мениджърът му разбират, че покушението е поръчано от приближени до победения Удушвач, а убийството на наш Дончо било поръчано на един от най-ловките нинджи в страната. След тази случка до края на кариерата си българинът не иска да и да чуе за Япония.
Успехи
Дан Колов има над 1,500 победи на професионалния ринг и само 3 загуби.
Едната от тях е през 1925 г. от гръцкия американец Джим Лондос, който до края бяга от реванш и така той не успя да стане световен шампион. През 1936 година на грандиозен турнир в парижката зала „Пале де спорт“ пред 30 хил. зрители Балканския лъв побеждава любимеца на французите, европейския и олимпийски шампион Анди Деглан. Запасват му „Диамантен пояс“ и титлата „Европейски шампион“. За целия свят той вече е „Краля на кеча“, наричат го още „Балканския лъв“ и „Кинг Конг“. През 20-те и 30-те години на миналия век за него американската преса единодушно пише, че по популярност единствен конкурент му е бил американският президент.
Завръщане
Един пролетен ден през 1935 г. Дан Колов се обръща към приятеля си Хари Стоев: „Хари, да си идем в България“. Изненадан, Хари му отговаря: „Какво ще правим в България, старче! Тука виж – пари, слава, почести!“. Но Дан Колов е непреклонен и отсича: „Ще си идем, Хари. Като България никъде няма“. На 7 април 1935 г., точно 30 години след напускането на родината, Дан Колов, придружен от Хари Стоев, пристига от Париж на българската граница с влак. За самото пристигане Хари Стоев разказва: „На гара Драгоман митничарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които смятахме инкогнито да пристигнем на гара София, се видяхме сред море от народ. Дончо, свалил шапката си, кима на този и на онзи и плаче от радост, от умиление“. Дан Колов допълва казаното от Хари: „Имал съм случаи да бъда аплодиран от 50,000 души, но никога не съм чувствал толкова искреност и топлота, както при посрещането ми в София. Тридесет години обикалях всички краища на света, видях много страни и различни хора, но като видях отечеството си, почувствах, че в родния край животът е най-хубав и по-свободно се диша“. Понасят го на ръце от гарата до хотела. После с автомобил, но пожелава да влезе в Сенник пеш: „Пеш излязох като момче, пеш ще се върна“.
Болестта
В България обаче Колов е покосен от туберкулоза. Племенницата му Янка Балканска си спомня за последните му дни: „До ноември 1939 г. все още беше жизнен и помоли баща ми да му купи черен кон. Но през декември вече легна на легло на първия етаж на къщата. Стопи се наполовина, като скелет, а кожата му стана восъчна. На 27 март 1940 г. пожела да го пренесем в неговата стая на втория етаж. Сложиха го на леглото му и помоли да извикаме Хари Стоев.
Приятелят му пристигна малко преди 7 часа вечерта. Чичо Дончо успя само да стане от леглото, опита се да се ръкува, но изпусна ръката на Хари Стоев и се свлече мъртъв…“.
„Балканския лъв“ е погребан в двора на църквата в родното си село с лице към Балкана. „Така един Балкан се изправя срещу друг Балкан“, споделят местните хора. В края на селото се издига и паметник на легендарния борец. На погребението гвардейска музика и 9 попове водят траурното шествие.
А негов бюст има още и в град Плачковци. След 9 септември 1944 г. комунистическа власт решава да превърне Дан Колов в спортен пример.
Прочети още
Посмъртно той получава званието „Заслужил майстор на спорта“, а от 1962 г. у нас започва да се провежда и Международен турнир по борба, носещ имената на двете легенди – Дан Колов и Никола Петров.
Световното признание на Дан Колов идва доста по-късно, чак в началото на ХХI век. През 2020 г. името му е вписано в Залата на славата на The Wrestling Observer Newsletter. С което България става една от едва 16-те държави в света, които имат свои борци в тази престижна зала.
Сърце
Приживе Дан Колов дарява на Двореца 500,000 златни лева за закупуване на санитарен самолет. Дарява 2,000 долара за защитата на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес. Издържа десетки български студенти, начинаещи артисти и спортисти. Подпомага финансово семейството на първия ни световен шампион Никола Петров. Когато влизал в локал или ресторант, независимо къде, е плащал сметките на всички в заведението. Храни, пои и облича наред познати и непознати. В София основава своя школа по борба. На смъртния си одър Дан Колов дава на племенника си чек за 2,000 долара. Това са последните му пари, след смъртта намират в портфейла му само 50 лв. От слуховете за къщи, мини, магазини и други имоти в САЩ и Канада няма следи. Според роднините му последната му приятелка, рускинята Соня Ефремова, го оглозгва до кокал в Париж. Българската оперна прима Илка Попова го запознава със своята шивачка, а шампионът се влюбва безпаметно в красивата рускиня, чийто баща е датчанин. По време на последния му престой в Париж заживяват заедно в апартамента му на ул. „Линкълн“. След смъртта му се оказва, че банковите му сметки са източени, а Пепеляшка забягала в неизвестна посока с шефа на парижката банка, в която Дан Колов е държал доста пари. Жилището му се оказва прехвърлено на Соня и продадено.
