Пандемията, причинена от COVID-19, неминуемо промени много неща в живота и ежедневието ни, в отношенията с хората, в хобитата ни, в мислите ни. Промени целия ни мироглед. Станахме по-отговорни към себе си и близките си. И не защото е модерно, а защото просто чувството за самосъхранение надделя в даден момент. Дано да е по-трайно от извънредното положение. Защото то вече втръсна на хората. И не за друго, ами заради опасността да останат без работа. Коронавирусът промени и това. Вече не виждаме протести за по-добро заплащане, а просто хората да имат препитание.
Жителите на няколко щата в Америка вече излязоха на улицата. Искат сваляне на ограничителните мерки. Искат икономиката да заработи отново. Искат нормален живот. Не се страхуват от заразата, въпреки че САЩ станаха страната с най-много заразени, а вече повежда и класацията на починали. Страхуват се „да не умрат от глад, поставени на колене“.
Коронавирусът раздели и общественото мнение на две. Едните казват „това е просто един грип“, а другите „страшно е“.
Доказателства за първото няма. И това е основание за любителите на конспирацията, които твърдят, че
вирусът е медийна измислица
Съмняват се в историята, разказана от всеки лекар за това как прескача леглата с болни, за да мине. Ровят се в биографията му, търсят разобличаващи снимки, анализират всяка една болнична стая, която е фотографирана. При наличието на две еднакви шкафчета: – „Ето, това е измама. Две еднакви шкафчета, в две различни болници“. COVID-19 произведе и много онлайн „лекари“. Всеки в социалните мрежи стана специалист по вирусология. Опровергава световни светила, защото „прочел някъде, че това не е така“. Хората поне започнаха да правят разлика що е то коронавирус, вирус, COVID-19. Кое от кое е причинено и до какво води.
Основно обаче доведе до вътрешна нагласа за дистанциране, различна от тази, която е наложена от властите в страните. Едно изкашляне вече е нужно, за да намразиш някой човек и да бягаш от него. Ръкостискането стана като поемане на предизвикателство – дали ще оцелея или не. Станахме живите мъртви, които се лутат на метри дистанция един от друг и дори не смеят да се поздравят. Най-вероятно за добро. Да се предпазим и да оцелеем. България не беше подмината от посочването с пръст на всеки. Пенсионерите станаха най-мразените хора: – „Къде са тръгнали да пазаруват точно сега. Ние заради тях оставаме без работа“. Полюсите „провинциалисти-софиянци“ пък се размениха. Ако доскоро всеки, пристигнал в столицата от друг град, беше „селянин, дошъл, за да ни вземе хляба“. По празниците обаче столичаните станаха лошите –
„Да си седят в София, да не ни заразяват“
Така желаната работна ръка от берачи на цветя и ягоди, дошли от България в Холандия, също се оказа нежелана. Правителствата на няколко страни се оплакаха, че продукцията им ще окапе, ако евтината работна ръка, която е „профилирана и обучена“ в брането на зарзават, не дойде, то ще останат гладни. Но пък близо 200 българи едва не бяха линчувани, след като пристигнаха със самолет в страната на лалетата. Причината – носели маски, значи са заразени.
И всичко това си има и положителни страни. Научихме много нови неща. Обогатихме езика си, основно с нови аналози на английски термини. Както пандемията, така и новите думи превзеха целия свят, като „corona-cougher“, „handshake ban“ и „lockdown party“. Първият се отнася за онези наглеци, които умишлено кашлят срещу полицаите, когато биват арестувани. Вторият е ясен и означава забрана за ръкуване, а третият визира парти по време на карантина, като се подразбира незаконно многобройно събиране на хора, забранено от ограничителните мерки срещу разпространението на вируса. В речника бяха включени и нови словесни комбинации като „lockdown-kilo“ – за неизбежното качване на килца по време на стоенето и яденето вкъщи, или „corona-hairdo“ – за саморасла прическа по време на карантина или за самоделно нескопосано аматьорско подстригване заради затворените фризьорски салони. Относно избуялите коси, хората се научиха да се подстригват сами вкъщи. Започнаха дори онлайн курсове за това. Резултатите – веднъж добри, друг път приемливи, а понякога плачевни.
Спортът също стана основно занимание по време на домашната изолация. Едни поставиха рекорд по маратонско бягане на терасата, тичайки стотици или дори хиляди пъти от единия парапет до другия. Други пък преплуваха Ламанша във ваната си. „One and a half meter society“ дистанцира хората не само физически, но и социално. Празниците станаха виртуални, а наздравиците - с двуметрови пръчки през терасите. Дистанцираното физически общество обаче се обедини духовно в една кауза – да помага. Всички изявиха желание да са доброволци – в болници, в социални кухни, в онлайн обучения. Други пък бяха принудени. Учениците останаха по домовете си, а виртуалното им обучение породи множество куриозни моменти –
дядо по гащи се разхожда в час по математика
полугола майка се показва в час по история. Промените станаха прекалено много. Дано повечето са за добро и дано само доброто остане, след като някога излезем от изолацията.
„Live Aid“ от 1985-а се прероди в „One World: Together At Home“
Едва ли някой не е чувал за най-мащабния концерт „Live Aid“, организиран за набиране на средства за борба с глада в Етиопия. Той се провежда на 13 юли 1985-а едновременно на стадион „Уембли“ в Лондон, където е посетен от 82 000 души, и стадион „Джон Ф. Кенеди“ във Филаделфия, където отиват 99 000 човека. Той обаче е един от най-мащабно отразяваните събития, предаван пряко от телевизиите на 150 страни, излъчващи за 1,9 милиарда зрители по света.
Организираният в подкрепа на борбата с коронавируса концерт „One Worl: Together At Home“ почти застигна „Live Aid“. Събраните средства бяха 128 млн. долара. Разликата между двете събития беше, че звездите пяха от домовете и студиата си. Сред участниците бяха „Ролинг Стоунс“, Елтън Джон, Пол Маккартни, Андреа Бочели, Били Айлиш, Стиви Уондър, Бионсе, Дженифър Лопес, Селин Дион, Алиша Кийс, Тейлър Суифт, които се включиха с песни от домовете си в знак на признание към медиците, които се борят на първа линия по време на пандемията. Свои послания отправиха и Бил Гейтс и съпругата му, Опра Уинфи, бившите първи дами Лора Буш и Мишел Обама, Дейвид и Виктория Бекъм, генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейес, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, лекари и сестри от цял свят, борещи се с вируса на първата линия. Съорганизатор на инициативата беше
поп иконата Лейди Гага
Предаването водеха трима от най-популярните водещи на късни предавания в САЩ - Джими Кимъл, Стивън Колбърт и Джими Фалън. В него бяха включени публикации в социалните мрежи, клипове, на които лекари и сестри са аплодирани от своите общности по целия свят, семейства, които се срещат през прозорците, и жестове на доброта към изолираните и уязвимите. Участващите знаменитости призоваха хората да останат у дома, да мият ръцете си редовно, да спазват социална дистанция и да оказват натиск върху политическите си лидери да въведат широкомащабно тестване за заболяването. „По време на трудности като тези трябва да се научим как да си помагаме“, каза Стиви Уондър, докато изпълняваше „Lean on me“. „Този глобален кризисен момент изисква от нас заедно да се борим. Да кажем на нашите лидери, че трябва да подобрим системите за здравеопазване по целия свят. Майка ми беше медицинска сестра. Обръщам се към всички медицински работници: „Обичаме ви, благодарим ви!“, каза Пол Маккартни.
Какво стана „за първи път в историята“
Коронавирусът предизвика много неща, случили се „за първи път в историята“. Българската Православна църква за първи път в познатата си история не раздаде върбови клонки на Цветница. Причината – противоепидемичните мерки.
За първи път в историята английската кралица Елизабет Втора не отбеляза рождения си ден с топовни изстрели. Не било удачно във времената на пандемията. Лондонският маратон също беше отложен за първи път от 40-годишното си съществуване. Миналата година в него се включиха 43 000 души. В светлината на разпространението на новия коронавирус федералните власти на САЩ за първи път в историята на страната взеха решение да одобрят обявяване на извънредна ситуация едновременно във всички американски щати и столичния окръг Колумбия. Индийската железопътна компания спря работа за пръв път в своята 167-годишна история, за да ограничи разпространението на коронавируса в страната и да предостави възможност на здравните власти за настаняване на потенциалните болни в спалните вагони на железницата. Капалъ чаршия в Истанбул също беше затворена. Това никога не се беше случвало, откакто търговската улица съществува. Олимпийските игри, които трябваше да се проведат в Япония, също бяха отложени. Това никога не е ставало в мирно време. Единствено двете световни войни са били причина преди това.
