сн. „Актуално”
Екип от археолози, ръководен от проф. Диана Гергова от Археологическия институт с музей към БАН, откри в село Свещари край гр. Исперих ново тракийско златно съкровище от ІV-ІІІ век пр. н.е. Тя заяви, че това е изключително ценна находка, която заслужено се открива точно в столицата на тракийското племе гети и в техния царски некропол.
„Ние приключихме с вдигането на всички ценни предмети. Трябва да се направи отливка на самото ковчеже, в което е намерена находката, защото открихме отделни фрагменти от ковчежето, но хубавото е, че имаме целия отпечатък в могилния насип. Предстои с нашата реставраторка да вземем отпечатък и след това да направим точна възстановка на самото сандъче, в което тези предмети са били положени. Защото това е уникална находка предвид обстоятелствата, при които е била заровена в могилния насип. Имаме много работа на тази могила, така че засега ще се ориентираме към приключването на един етап в рамките на сегашните ни възможности", каза проф. Гергова. Находката включва диадема, 4-5 златни гривни, апликации към конска сбруя, множество апликации с женска глава на богиня, мъниста. Особено впечатляващ е начелникът с конска глава, чиято основа е направена като глава на лъв. Проф. Гергова уточни, че са бързали, за да не ги застигне лошо дъждовно време.
Налагало се да работят и нощем на фарове
Според нея краят на ІV и началото на ІІІ век пр. н.е. е времето на апогея на гетската държава.
Свещари е в Разградска област. На 2,5 км югозападно от селото се намира Тракийско-елинистична царска гробница, открита през 1982 г. Тя е обект в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Смята се, че в тази гробница вероятно е бил погребан гетският владетел Дромихет. Възстановена е със средства на дарител от Великобритания. Проф. Гергова твърди, че сегашната находка е свързана с въпросната гробница, защото става дума за същия могилен некропол. „Гробницата с кариатидите в Свещари се намира в северната част на този източен некропол, който аз съм нарекла „царския гетски некропол". Голямата свещарска могила, наричана още Омуртагова, се намира в южния край на южния некропол. Тя е най-високата могила не само в некропола, но бих казала и в целия район. Тя е знаковият паметник, който маркира мястото на религиозния и политически център на гетите. За нея има една хипотеза, че е възможно да е донасипана и използвана от хан Омуртаг. Така че това е един знаков паметник, довършването на проучването на който ще ни даде още много ценна информация".
Всички предмети са били положени в дървено сандъче, около което имало обгорели кости, положени на склона на една могила. Самата могила пък е била насипана над централното гробно съоръжение, което тепърва ще трябва да се разкрива. След полагането е
продължило насипването на тази могила
която е била издигана при много голямо познание на геотехниката, на възможностите на почвите, на трамбоването им, за да бъде оформена тя такава внушителна, висока над 19 метра. В самия център на кутията е била поставена половината от една желязна юзда. Около нея има много апликации за конска сбруя, златни копчета, апликации с форма на женска глава, изключително миниатюрни мъниста. В източната част археолозите са намерили диадема, непозната досега за тракийските земи, както и 4 гривни със змийски глави и златен пръстен. Предполага се, че всички тези дарове са били обвити в златотъкана материя, тъй като е открито огромно количество златни нишки.
Ръководителката на археолозите казва обаче, че за сегашните проучвания не са получавали държавна подкрепа. Разчитали са на приятели, които имат отношение към българската история и миналото на българските земи. В техен плюс е и фактът, че мястото на проучванията е в рамките на резервата „Сборяново" - защитена територия, което е спасило донякъде могилите и терена от иманяри. Резерватът е разположен в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари. Той е един от редките и щастливи случаи на
хармонично съществуване на археологически паметници
в една сравнително малко променена от времето на създаването им природна среда. През вековете се е оформил уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност до наши дни в кът от природата, съхранил редки животински и растителни видове. Обявен е за Историко-археологически резерват с името „Сборяново" с правителствено решение от 8.12.1988 г. В резервата са регистрирани над 140 археологически обекта от различни исторически периоди. Най-атрактивните са Свещарската царска гробница, Демир баба теке, гетската столица Хелис, светилището Камен рид и ранносредновековните селища Бювен касаба и Петрова нива. Сегашната находка е низ от цяла поредица успехи на българските археолози, които бяха забелязани дори от световни медии като Би Би Си, които рядко се интересуват от България. В края на октомври британската медийна корпорация излъчи филм за най-стария праисторически град в Европа, в близост до Провадия, за който BG VOICE също писа преди няколко броя.
