И на втора инстанция бившият министър от ГЕРБ Николай Нанков осъди за клевета говорителя на служебното правителство и политик от БСП Антон Кутев. Софийският апелативен съд обаче намалява от 50 000 лв. на 25 000 лв. обезщетението, което Софийският градски съд определи за Нанков.
Нанков даде Кутев на съд заради негово изявление от 13 август 2021 г., направено в парламентарните кулоари. Тогава Кутев говори за парите за пътища и обвини Нанков, че като регионален министър е подписал договори за 1 млрд. лв., които не са обезпечени.
Тогава Кутев обясни още, че това трябва да стигне до прокуратурата и че е "форма на измама".
"Мамиш този, на който си обещал, мамиш работниците му, които са отишли да работят и не могат да си получат заплатите, мамиш гражданите, на които си обещал пътища, които няма как да станат, защото ти нямаш парите, мамиш следващите управляващи в наше лице, които ще трябва да плащат пари, които на практика не са осигурени", каза Кутев и насочи протестиращите към домовете на "Нанков и компания", за да искат обяснение.
В исковата си молба Нанков пише, че е станал обект на публично злепоставяне пред неограничен кръг лица, в следствие на изнесена невярна информация, на клевети и на обиди. Той пледира още, че изявлението на Кутев съдържа клеветнически твърдения, че разпространява неверни и унизителни факти, в това число и извършването на престъпление. Бившият министър от ГЕРБ отрича, че е подписал договори за текущи ремонти, че е въвеждал умишлено в заблуждение редица изпълнители по проекти с национално значение с цел да ги измами.
Нанков смята, че тези твърдения на Кутев
са уронили честта и достойнството му,
дискредитирали са го пред обществото и публично са го злепоставили, повлияло върху психическото му равновесие и самочувствие. Твърди, че е бил в стрес, че е изпитвал притеснения, имал е нарушение на съня и загуба на концентрация. Всекидневно бил подложен на въпроси, свързани със съмнения за верността на изявленията на Кутев, а това го отклонявало от преките му задължения.
Чувствал се омерзен и потиснат. Като вреда Нанков посочва и това, че депутат в 46-ото НС бил подложен на презрително отношение от представителите на всички политически сили, станал обект на подигравки и на провокации. Нанков смята още, че е засегнат авторитетът му, който той е градил с образование, професионализъм, уважително отношение към и от колегите. Според него изявлението на Кутев засегнало цялото положително отношение на обществото към неговата личност, а това е много важно за него като политик.
Кутев отрича изобщо да е правил такова изявление. Но все пак настоява, ако изявлението е факт и той бъде доказан, то този факт се основава на данни получени в резултат на проверки извършени в МРРБ от администрацията на Министерския съвет. Според Кутев изявлението е имало за цел да даде информация на протестиращите работниците и да разясни защо не е им е заплатено, а не цел да злепостави конкретно Нанков. Кутев се защитава и със свободата на словото. Пледира, че критиката не е правонарушение и ако съдът застъпи обратното разбиране, то би довело до взривяване на демократичните устои на политическата система.
Апелативните съдии Камелия Първанова, Георги Иванов и Димитър Мирчев приемат, че в изявлението на Кутев са директни твърдения, а не оценка, каквато е защитната му теза. Тези думи "внушават пряко, че Нанков, в съучастие и с други лица, е извършил измама". А това не е било доказано в съда. Няма доказателства Нанков да е подписвал договори с предмет ремонт и поддръжка на пътната мрежа. През периода, за който говори Кутев, договорите са подписвани от АПИ, а не от МРРБ. Няма и доказателства, че тези договори действително са били необезпечени финансово със средства от държавния бюджет.
Това би могло да се докаже с експертиза, каквато Кутев не е поискал по делото, пише още апелативният съд. Така изводът на магистратите е, че твърденията на Кутев са неверни и той е прекрачил границите на свободата на словото. САС обаче определя справедливото обезщетение на 25 000 лв. Това решение също не е окончателно и както Нанков, така и Кутев, могат да го атакуват пред Върховния касационен съд.